[:bg]
“Гости в блога” е новата рубрика, в която искаме да се включват големи имена от различни сфери на дейсност, които да споделят интереси, опит и мнение по актуални теми.
Петнадесети век е страхотен период в европейската история – ако си падаш по войните. Протестанти срещу католици. Португалия срещу Испания. Испания срещу арабите. Дания срещу Швеция. Венеция срещу Османската Империя. Хабсбургите срещу всички останали. Всеки срещу всеки.
Трябват много пари, за да организираш толкова много война.
За повишаване на приходите, хората на върха още тогава разчитали на креативното мислене на своя мениджърски екип: министри, придворни, бирници. Те разработвали иновативни концепции, основно в направленията “да изкопаем всичко ценно от земята”, “защо просто не изсечем горите и да ги продадем” и разбира се, непреходното “нови начини да извлечем приходи от крепостните селяни”.
Обаче въпреки криейтив идеи като данъка върху сапуна или почти пълното унищожаване на горите в западна Европа, парите за война все не стигали. Нараснало търсенето на иновации, обещаващи висока (и бърза!) възвръщаемост на инвестицията. Златно време за всички енергични, предприемчиви хора с добри идеи – стига, разбира се да са мъже с благородническо потекло.
След 2 неуспешни pitch-презентации, един такъв млад предприемач най-сетне открил своя Бизнес Ангел в лицето на испанския крал Фердинанд. Идеята на г-н Христофор от Генуа била иновативна, високо рискова и обещавала високи печалби: да открие нов път към богатствата на Индия, отплавайки на Запад вместо на Изток, както всички останали.
Останалото го знаем: търсейки Индия, Колумб по погрешка открил Америка. Скоро след пазарния си успех, неговата криейтив концепция била изкопирана. Множество европейски владетели инвестили във флотилии, прекосяващи океана с цел да натоварят корабите с толкова злато и сребро, колкото могат да носят, без да потънат (в множество документирани случаи – и повече от това). За да набавят въпросното злато и сребро, предприемчивите европейски пионери проявявали феноменална креативност, чийто страничен ефект била смъртта на милиони и унищожаването на безценни културни артефакти.
В резултат на новите приходи, в Европа настава еуфория. Владетелите вещо инвестирали парите от новооткрития континент (два континента, за да сме точни) във войни със съседите си, чиято цел най-често била преместването на границата със стотина километра в едната или другата посока. Както неведнъж в човешката история преди или след това, креативното мислене открива пред хората неподозирани възможности да постигнат мечтите си. Но не това е най-изумителното в цялата история около откриването* на Америка.
Най-изумителното в историята около откриването на Америка е шокиращата неспособност на тогавашните европейци да забележат потенциала, пред който са изправени.
Mинават векове (!!!), преди те да осъзнаят, че Америка е повече от източник на злато и сребро за финансиране за безкрайни войни, водени за европейски територии, които са просто смешни по американските мащаби.
Векове, преди някой да се сети, че вместо да плячкосваш всичко ценно, което може да се натовари на кораб, можеш да си осигуриш устойчиви във времето приходи от безкрайните нови територии.
Векове, преди някой да се забележи потенциала на местните земеделски култури като картофи, царевица и домати.
Звучи абсурдно, нали?
Винаги е по-лесно да се смеем на предишните поколения, отколкото да си дадем сметка, че ситуацията днес не е много по-различна.
Сега всеки ден, всеки час, навсякъде говорим за креативност.
Говорим толкова много, че не е съвсем ясно какво точно имаме предвид.
Защото “криейтив” може да e измислянето на нови начини да извличаш ресурси от природата – но може и да е намирането на начин да уловиш потенциала на околната среда, развивайки се в хармония с нея.
“Криейтив” е намирането на нов път към старата цел – както и да стигнеш на съвсем ново и непознато място, дори и да го откриеш по погрешка.
Да мислиш творчески може да означава да създадеш нов начин да спечелиш войната – а може и да означава да направиш войната излишна.
Не съществува едно-единствено, “правилно” творческо мислене – има степени и нюанси:
Идеята ти подобрява ли статуквото, или има потенциала да го промени?
Нов подход към проблема ли предлагаш, или начин да проблемът да стане ирелевантен?
Всеобщо уважение ли ще спечелиш с идеята си – или присмех, защото все още няма кой да я разбере?
Заради прекомерната употреба, “Креативност” днес е просто паразитна дума. Какво ще означава зависи от теб – и от това, с какъв смисъл ще я напълниш. Няма как да си креативен, следвайки утвърдените пътища, правила и авторитети. Да си креативен е да следваш себе си.
Разбира се, първо трябва да се откриеш.
* “откриването”, разбира се, е относително понятие при положение, че говорим за континент, на който вече живеят хора.
Георги Гавазов се занимава с реклама и комуникации. Работи в Saatchi & Saatchi. Преподава “Изграждане на бранд” и “Социални Медии и Геймификация” в магистърската програма на Saatchi и ВУЗФ.[:en]
“Гости в блога” е новата рубрика, в която искаме да се включват големи имена от различни сфери на дейсност, които да споделят интереси, опит и мнение по актуални теми.
Петнадесети век е страхотен период в европейската история – ако си падаш по войните. Протестанти срещу католици. Португалия срещу Испания. Испания срещу арабите. Дания срещу Швеция. Венеция срещу Османската Империя. Хабсбургите срещу всички останали. Всеки срещу всеки.
Трябват много пари, за да организираш толкова много война.
За повишаване на приходите, хората на върха още тогава разчитали на креативното мислене на своя мениджърски екип: министри, придворни, бирници. Те разработвали иновативни концепции, основно в направленията “да изкопаем всичко ценно от земята”, “защо просто не изсечем горите и да ги продадем” и разбира се, непреходното “нови начини да извлечем приходи от крепостните селяни”.
Обаче въпреки криейтив идеи като данъка върху сапуна или почти пълното унищожаване на горите в западна Европа, парите за война все не стигали. Нараснало търсенето на иновации, обещаващи висока (и бърза!) възвръщаемост на инвестицията. Златно време за всички енергични, предприемчиви хора с добри идеи – стига, разбира се да са мъже с благородническо потекло.
След 2 неуспешни pitch-презентации, един такъв млад предприемач най-сетне открил своя Бизнес Ангел в лицето на испанския крал Фердинанд. Идеята на г-н Христофор от Генуа била иновативна, високо рискова и обещавала високи печалби: да открие нов път към богатствата на Индия, отплавайки на Запад вместо на Изток, както всички останали.
Останалото го знаем: търсейки Индия, Колумб по погрешка открил Америка. Скоро след пазарния си успех, неговата криейтив концепция била изкопирана. Множество европейски владетели инвестили във флотилии, прекосяващи океана с цел да натоварят корабите с толкова злато и сребро, колкото могат да носят, без да потънат (в множество документирани случаи – и повече от това). За да набавят въпросното злато и сребро, предприемчивите европейски пионери проявявали феноменална креативност, чийто страничен ефект била смъртта на милиони и унищожаването на безценни културни артефакти.
В резултат на новите приходи, в Европа настава еуфория. Владетелите вещо инвестирали парите от новооткрития континент (два континента, за да сме точни) във войни със съседите си, чиято цел най-често била преместването на границата със стотина километра в едната или другата посока. Както неведнъж в човешката история преди или след това, креативното мислене открива пред хората неподозирани възможности да постигнат мечтите си. Но не това е най-изумителното в цялата история около откриването* на Америка.
Най-изумителното в историята около откриването на Америка е шокиращата неспособност на тогавашните европейци да забележат потенциала, пред който са изправени.
Mинават векове (!!!), преди те да осъзнаят, че Америка е повече от източник на злато и сребро за финансиране за безкрайни войни, водени за европейски територии, които са просто смешни по американските мащаби.
Векове, преди някой да се сети, че вместо да плячкосваш всичко ценно, което може да се натовари на кораб, можеш да си осигуриш устойчиви във времето приходи от безкрайните нови територии.
Векове, преди някой да се забележи потенциала на местните земеделски култури като картофи, царевица и домати.
Звучи абсурдно, нали?
Винаги е по-лесно да се смеем на предишните поколения, отколкото да си дадем сметка, че ситуацията днес не е много по-различна.
Сега всеки ден, всеки час, навсякъде говорим за креативност.
Говорим толкова много, че не е съвсем ясно какво точно имаме предвид.
Защото “криейтив” може да e измислянето на нови начини да извличаш ресурси от природата – но може и да е намирането на начин да уловиш потенциала на околната среда, развивайки се в хармония с нея.
“Криейтив” е намирането на нов път към старата цел – както и да стигнеш на съвсем ново и непознато място, дори и да го откриеш по погрешка.
Да мислиш творчески може да означава да създадеш нов начин да спечелиш войната – а може и да означава да направиш войната излишна.
Не съществува едно-единствено, “правилно” творческо мислене – има степени и нюанси:
Идеята ти подобрява ли статуквото, или има потенциала да го промени?
Нов подход към проблема ли предлагаш, или начин да проблемът да стане ирелевантен?
Всеобщо уважение ли ще спечелиш с идеята си – или присмех, защото все още няма кой да я разбере?
Заради прекомерната употреба, “Креативност” днес е просто паразитна дума. Какво ще означава зависи от теб – и от това, с какъв смисъл ще я напълниш. Няма как да си креативен, следвайки утвърдените пътища, правила и авторитети. Да си креативен е да следваш себе си.
Разбира се, първо трябва да се откриеш.
* “откриването”, разбира се, е относително понятие при положение, че говорим за континент, на който вече живеят хора.
Георги Гавазов се занимава с реклама и комуникации. Работи в Saatchi & Saatchi. Преподава “Изграждане на бранд” и “Социални Медии и Геймификация” в магистърската програма на Saatchi и ВУЗФ.[:]