[:bg]Pink Floyd и Общност за демократично образование си паснаха още от началото.
Закусвахме с хора, чиято мисия е създаването на демократично училище в България и популяризирането на демократичните практики в образованието.
Стигнахме до консенсус без гласуване, че тази закуска ще бъде демократична, а като либерали на пространството се обособиха Маги, Деница, Илияна, Дияна и Зоя. О, да! Всеки имаше възможността да представи себе си кратко и да поговори за любимия си учител – във всичките му форми. Сред фигурите бяха учители по литература и български език, физика, математика, шефове, ментори и обществото като цяло. Митко пък каза, че е политолог и предаде синия телефон, който ползвахме за даване на думата, нататък. Една тенденция обаче се намести удобно на земята до нас, а името й е Дете. То се оказва един от най-добрите ценностни водачи на всеки родител. Учи ги да не се притесняват толкова, когато закъсняват, да слушат повече интуицията си, да не го мислят много, защото някои неща просто се нареждат и нямат нищо общо със сложните ни схеми. Също така затворихме очи и се върнахме към онзи момент в живота ни, когато за първи път сме решили, че ще бъдем балерини, космонавти или някой от онези хора, които се возят отзад на камиона за боклук. И както идват импулсивно тези ни желания, така и се е случвало да бъдем тактично подбутнати в друга посока от родителската ръка. Ей точно в този момент обаче някой хваща тая ръка и я връща обратно на мястото й, а друга леко те тласка напред да направиш първата крачка към мечтата си. Това са Общност за демократично образование – тези, които отказват да отказват на децата и слагат тяхната дума над собствената.
Защо демократично? Защото се отнася към специфичния начин на управление на съотвеното учебно заведение. Първото такова училище се ражда в Израел, а днес този район вече е гъсто населен и уважаван за направената промяна. Задължително се сформира един съвет, в който с еднаква тежест участват възрастни и деца, ако те искат разбира се. На един такъв съвет децата се събират и решават да премахнат всички правила, които са приети до сега. След кратка дискусия обаче стигат до извода, че ще оставят четири правила, които работят в тяхна полза. На следващия съвет децата самосиндикално се връщат и решават да върнат и останалите правила. Изводите оставям на вас.
Често задаван въпрос е дали тези деца не остават неграмотни, след като имат възможността да откажат да влязат в съответния час. Освен че езикът е основна функция за комуникация на всички хора, а главна цел на детето е да имитира и да се запознава с хората около себе си, ни разказаха и няколко готини истории. Момченце отказва да пише и чете, но бързо се запалва по роботика и му е предоставена възможността на стане част от обучителен курс в тази сфера. Там обаче то разбира, че трябва да може да чете и пише. Само избира да посещава часовете по български език – да, нуждата стъпва с крак здраво на земята и иска своето.
Ученето не се случва само в класната стая, то е навсякъде около децата, и най-вече в играта, която представителите на демократично образование посрещат с отворени обятия. Интересен елемент от системата е личното менторство – всяко дете избира някого за себе си, най-често в зависимост от индивидуално чувство на разбиране от съответния възрастен.
Общност за демократично образование продължават да търсят сграда, която да помещава образователния център като търсят място, което да предлага голяма незакрита площ – “няма свобода без пространство” ни казват, усмихвайки се. Нямат аспирации да се превърнат в голям бизнес, въпреки че разширяването се очаква. Искат да съхранят средата и първоначалните ценности, с които са тръгнали към мечтата си.
В слабостите на този образователен модел влизат “прекалената” свобода и трудностите, които идват с ориентацията на едно дете в нея, и известната разлика в ценностите и разбиранията на тези деца, когато по-късно попаднат в среда с възпитаници на традиционното образование. Решението е да се усвоят educational cities, в които свободата се осъществява в рамките на някакви правила, които обаче не се регулират отвън, а са по-скоро саморегулация на всяко дете.
Думата за закуската беше синхронизъм, а аз научих, че едно бебе може да дава любов на голям ротвайлер, докато той се върти, така че да може бебето да се гушка повече в него. Давайте повечко, пък все някога ще се върне. Или пък най-малкото ще сте накарали някого да се усмихне и да вдигне поглед за малко от компютъра.
Е, така. Видяхме се, запознахме се и се понаучихме. Елате следващата седмица, когато ще си поговорим за пътешествията в България с Happy Escape.
Ела на тест ден в пространството ни или направо си заяви бюро.
* Реших, че закуската става гранде част от Кралското общество от XIXв. и именувам нов химичен елемент в блога – този на впечатленията.[:]