На Вашето внимание архитектите от от Don’t Do It Yourself – Светослав Мичев, Стефан Минков и Христо Станкушев – чието дело е вътрешното оформление на betahaus. Господата наскоро направиха фурор на Sofia Architecture Week 2012 с поредицата от перформънси под наслов „Архитектура търси“ и затова решихме да разпитаме какви точно са били те. Редом с това добавихме и няколко екзистенциални „защо“ въпроса и се получи разговор, изпълнен с поуки:
1. Вие сте архитекти и като такива би трябвало да създавате и предефинирате пространства, а не да подскачате по чорапи в голямата конферентна зала на betahaus. Защо го правите?
Благодарим Ви за прекрасния първи въпрос, предвиждахме нещо по-викторианско от типа „Как се забавлява младият архитект?“ или „Какво е успехът за вас?“ и сме щастливи, че очакванията ни не се сбъднаха.
Все пак, бихме искали да внесем някои уточнения във фактологията, залегнала във въпроса Ви, а именно – чорапите бяха задължително хавлиени, по изрична заръка на Живко Желязков от Дерида Денс, който ни занимава със съвременен танц и беше един от нашите седем ментори, заедно с които, както и не без безценната подкрепа на betahaus разбира се, осъществихме проекта „Архитектура Търси“ за Sofia Architecture Week 2012. Освен с него се срещнахме с издателя Манол Пейков, скулптора Кирил Кузманов, театралния режисьор Младен Алексиев, музикантите Александър Даниел и Тодор Стоянов, визуалния артист Недко Солаков и фотографите Мисирков/Богданов (начинът на изписване е по тяхно изрично настояване), като документация от всяка една от акциите беше показана в рамките на седмицата на архитектурата в НДК. Надяваме се цялата тази фактология да дава достатъчно уверен отговор на въпроса Ви защо го правим, тъй като в противен случай не бихме могли да намерим логичен и рационален такъв, колкото и силно да бихме искали да се постараем.
2. Получихте ли удовлетворение от този проект и обмисляте ли някакво продължение?
Получихме огромно удоволетворение най-вече от края на изложбата, но и от добрите думи от водещи фигури в света на архитектурата и съвременното изкуство у нас и чужбина. Иначе в момента заедно с нашия коуъркър Христо Димитров мислим да се захванем със задачата да направим и уебсайт на проекта, за да може той да достигне до пълния си потенциал и огромния си брой верни фенове.
3. Преди са създадете собствен кооператив, сте работили в бюрата на едни от най-сериозните архитекти от новата вълна (има ги в книгата на едно, така че не спорете). И под сериозни имаме предвид не такива с проекти за небостъргачи в морската на Бургас, а малкото, които са международно признати за качествената си архитектура. Защо тогава тръгнахте да гоните дивото?
Някои от нас, разбирай Христо и Светльо, сме работили при Пламен Братков (aedesstudio), а други, разбирай Стефчо – при Георги Кътов (i/o architects), които безспорно са от много малкото смислени хора в архитектурата у нас и времето прекарано с тях се е отразило изключително благотворно на формирането ни като личности. Дори и в момента всъщност работим по един проект с Пламен и Максим, който е четвъртия човек на нашия team desk в последно време. А иначе гоненето на дивото и свободата да се изразяваш посредством свой собствен език е именно чарът на всяка една креативна дейност.
4. Преди време в сайта на VICE се появи клип от фотосесия на Richard Kern с три топлес елфини. Какво е професионалното Ви мнение за къщата на брега на морето, където фотосесията се е провела?
Макар и този клип да беше крайъгълен камък в развитието ни като архитекти, трябва да бъдем откровени и да признаем, че чак сега обръщаме внимание на факта, че снимките са осъществени в къща на морето.
5. А смятате ли, че ще е удачно да направим такава фотосесия в betahaus и позволявате ли ни да отговорим положително, ако към нас дойде запитване? Все пак обликът на софийския коуъркинг е Ваше дело.
Ние винаги приветстваме начинания, които сближават хората, така че не бихме могли да откажем на една такава молба от Ваша страна. Все пак е важно да отбележим, че този въпрос би могъл да бъде разглеждан от множество гледни точки – от морална като неприемлив, от финансова – предполагаме, че ще е полезно, но най-важното е естетиката, която безспорно би спечелила от едно такова мероприятие.
6. И един последен неутрален въпрос. Как Ви се отразява споделената работна среда? Намерихте ли сродни души?
Като едни новодомци все още не сме успяли да се запознаем с всички обитатели, но това е нещо, над което работим усърдно ежедневно и се надяваме в най-скоро време да успеем да открием сродните си души. Със сигурност обаче значително подобрихме уменията си на тенис на маса, а в скоро време надяваме се и на джага. Не е за пренебрегване и факта, че стратегическата локация на бетахаус ни дава възможност да се докоснем до храните, които чичо Митко от заведението на улица Бисер 5 приготвя всеки ден в малкия си, но уютен ресторант с камина и прелестна сива котка.
Бихме искали да Ви благодарим искрено за въпросите и споделеното време в този импровизиран диалогичен дискурс.