[:bg]Иво и Анна са седнали на най-гъвкавото бюро в работното пространство. Под гъвкаво разбирай, че сядаш където желаеш, можеш да го ползваш за 5, 10, 30 дни или повече. Нямаш фиксирано място, което означава, че можеш всеки ден да сменяш ъгъла, което понякога действа доста продуктивно. На него се случват и безплатните тестови дни, за които може да се запишеш тук.
Иво и Анна са избрали betahaus за мястото, в което да работят по докторантурите си. Тя е от София, живяла в Америка, Швейцария и сега Англия. В момента е докторант в Университета в Лийдс като част от една европейска мрежа за иновативно обучение по програма „Мария Склодовска-Кюри“. Темата й е върху човешките измерения на природозащитни конфликти в защитени крайбрежни територии в Европа; сравнява наболяли конфликти в България и в Йоркшир, Англия.
Ивайло пък е докторант към училището за държавно управление “Блаватник” в Оксфордския университет и старши изследовател в Института за европейски политики в София. Докторантура му е в областта между икономиката и международните отношения като разглежда действията на международните финансови институции по време на финансовата криза в Източна Европа и в еврозоната (2008-2012 г.). Много му се иска да успеем да си извадим поуки за „следващия път“.

betahaus за докторантура

За Иво betahaus e офис далеч от офиса. Твърди, че работата по кафенетата е за неща, които да свършиш за 2-3 часа. За докторантура обаче се изсква далеч по-структурирана и последователна работа, затова избира нас. Анна пък ни намира за продуктивното пространство, където да се настани удобно и да се вдълбае в работата.
На въпроса ми „Как ви се отразява работата от betahaus?„те отговориха:
Анна: Определено съм много по-продуктивна, отколкото бях преди, когато се опитвах да свърша нещо от вкъщи. Освен това социалната среда е страхотна. Срещнах се не само с много нови хора, но и с много предишни познати, с които не се бях виждала от дълго време и за чиято работа имах възможност да науча много повече.
Ивайло: Betahaus ми се отрази добре по няколко причини. Първо, човек е заобиколен от други енергични хора, което те държи ‘на крак’ относно твоята собствена работа. Второ, мястото е супер за малки паузи и разходки с цел освежаване на главата и откъсване от компютърния екран. Най-вече обаче beta ми дава структура и работна среда, докато голяма част от докторантурата е сравнително индивидуално занимание. Разбира се има го и отличния момент, че със страхотни хора и събития наоколо винаги научаваш нещо ново, а (почти) никой не ти говори за академичните изследвания, които четеш и без това по цял ден.
И двамата харесват betahaus, но си имат по-любими пространства в къщата. Иво харесва кафенето, заради кафето и джагата, а Анна си пада по кухнята, тъй като й създава усещане за вкъщи.

А след докторантурата?

Анна: Имам още две години, така че този хоризонт ми се струва много далечен, но се надявам да продължа да се занимавам с проучвания и бих работила по тях и в академични, и в non-profit среди, или пък в някой think-tank. Трудно е обаче човек да спекулира отвъд високия праг на голямото PhD. Надявам се и занапред да мога да работя в споделено пространство, дори да е офис!
Ивайло: Това е големият въпрос. Имам още една година да му мисля, но в момента по-скоро ще е извън академичната среда. Иска ми се да се занимавам с теми, свързани с външна и икономическа/финансова политика, но ще видим къде точно – защо не и София след като натрупах години в три различни европейски държави.
Та така…

betahaus за работа, betahaus за докторантура.

 [:]

Leave a comment