[:bg]Започваме по ред на задълженията: успиване? – тук; закъснение с 10 минути за закуска в четвъртък? – тук; уиски? – тук; щастлив ротвайлер и един не толкова Валка? – тук. О, повече не пропускайте закуска, в която бивш и настоящ модератор седят един до друг – адски добро комбо – Иван като безмилостен предприемач, а Валката може да те замери с някой Витгенщайн или да те вкара бързо в психодрамата на живота ти.
Приятни хора иначе.
Закуската и тази седмица е подкрепена от любимия ни онлайн фермерския магазин Farmhopping Bulgaria с череши и сирене от Еко Ферма Мокрище домати от Натурални Продукти и сладко от ягоди. И гумен кокал за Лайла.
Беше и национален ден на шоколада, надявам се да сте изяли големите буркани с Nutella и може би малко да съжалявате в момента. Национален ден на солта няма, аз ще празнувам друг път. А това как ще го вържете с факта, че в коуъркинга няма минуси – оставям го на вас, защото моите записки за пореден път ме изоставиха.
Представянето се случи между перфектен брой хора, а въпросите бяха от големите – цел в живота, какво е късмет, най-голям човешки страх, емоцията, която изпитваш в момента, успяваш ли да проследиш идеите си и да ги заловиш. И някои по-малки имаше, обаче пък те се оказа, че са посветени за близки същества – първото нещо, което виждаш като се събудиш – dog owners, говорете ми; и последното импулсивно нещо, което направи – ходене на ледена пързалка. През юли. На 30 градуса. Харесвам! Колкото до отговорите на големите, а за мен лично много скучни въпроси – частни са, нека всеки си отговаря.
woowhiskey
От другата страна на пинг понг масата, но като че ли пак от големия отбор на предприемачите, е седнал Трифон – човек с немалко идеи, интереси, постижения. И думи. Наблюдава много, а предпримаческият ум обича да вади закономерности. Харесва му да ти говори, но повече му допада да го слушаш. В момента се опитва да стане разпознаваем като лице и май малко внимава какво приказва след едно интервю, в което успява да вдигне цяла гилдия срещу себе си. Ама той е викинг, ще се справи. Рецепта за успех в точни мерки няма, но пък я синтезира в това – успешният човек вижда решение във всеки проблем, а “тъжният” човек – проблем във всяко решение. А не се ли раждат от второто онези така здравословни критичност и съмнение? Ще ми отговори някой друг път. Голям проблем според Трифон в България е, че хората не могат да правят ценообразуване. Обожава да работи с алчни хора и уважава ролята на дистрибутора. Не експлоатира дизайнери, но може да манипулира добре.
Неговата идея са дъбовите кубчета “лед”, които да придават на уискито този автентичен аромат. Защо? Малко образователни секунди – Johnny Walker, знаете какво е. Бърз профил – най-известното уиски в света, 95% отиват за реклама, брой на дестилирии – 0. Точно така. Не произвеждат уиски. Как оставаш с впечатлението, че пиеш уиски тогава?
В началото кубчетата са били просто за красота – аксесоар за аксесоара (уискито – за успелия мъж, и за другите може). Хубавото уиски не се пие с лед, но приятели на Трифон започват да намират разлика в аромата на уискито. Повечето уискита, които си купуваме, не са изкарали нужното време в бъчви, защото самите марки нямат запаси, в следствие на което продукцията излиза неопушена. Кубчетата придават аромат, който да ти харесва, а в чашата, признавам, стоят атрактивно. Целият продукт на Трифон си има своите малки истории – кутийката всъщност е капачка от уиски, етикетите изглеждат така по погрешка (хубава грешка), а тапите са си къстъм.  Днес вече около 500 човека притежават такива кубчета, а Трифон продължава по пътя към първия милион.
 
Е, така. Видяхме се, запознахме се и се понаучихме. Елате следващата седмица, когато ще си поговорим с екипа на
Ела на тест ден в пространството ни или направо си заяви бюро.
* Реших, че закуската става гранде част от Кралското общество от XIXв. и именувам нов химичен елемент в блога – този на впечатленията.[:]

Leave a comment