[:bg]И зазвуча музика от грамофон…
 
Тазседмичната сутрешна сбирка протече в ритъма на groove светоусещането и всички задружно прецениха, че сценарият ще бъде жестоко отритнат. Единственото, към което все пак се придържахме, беше едно примерно разделение на закуската на две части – опознавателната на първо, дискусионната на второ място.
Разчупихме малко табута, които по-скоро са обичайни притеснения сред непознати, като всеки представи нещо мракобесно за себе си. На масата бяхме заобиколени от хора, които подреждат книги по големина и тениски по цветове, хора, които живеят с тези организираните, такива, които приемат черното и бялото за цветове (и то основни) за идентичността си, техните майки, които пък отказват да оставят хората да “мрачнеят”. На два стола се бяха наместили и обичайните биполярности – инженер химик, който се занимава с тантра през свободното време и счетоводител, който слуша много хип хоп. Всичко изглежда редовно нали?
Като цяло се радвахме на малките неща – добре сготвена вечеря снощи, голям ротвайлер под масата, готина песен, идваща от изключения (!) лаптоп на онзи човек с двата цвята, който оспорва, че позитивната му майка е родила такова “тъмно” дете. Представители на enhancv, архитекти с молитви за сняг и даже още един млад предприемач в сферата на дамското бутиково бельо. Празно нямаше!
beti hand mades закуска
Бети има много животни, обича ги. Обича и да рисува, но пък си признава, че е много неорганизирана. За разлика от други хора на масата, които степенуваха готините неща в живота си така: “Имам куче и гадже.”, Бети много се гордее с иновативността на приятеля си, който често успява да я избута още малко нагоре и напред.
Beti Hand Mades е резултат от борбата на Бети с нейната разпокъсаност. Започва да се занимава с правене на бижута от черупки на орехи и не може да повярва, че изобщо се е занимавала с това. Боядисва косата си в много цветове и бързо й омръзва. Стяга багажа и заминава за…Аляска. Там се хвърля в дълбокото и започва да работи за Subway, които я освобождават от многоцветието й – само в косата. Две години повтаря пътешествието, докато в съществото й не изкристализира желанието й да се занимава повече с изкуство, отколкото с нещо друго. Първият си чифт бельо прави за 6-годишната си сестра, която още тогава категорично отказва да приеме естетическото в творението на Бети – по нейни думи, защото такова липсвало. Днес този чифт виси на закачалка в стаята на вече 9-годишната сестра. Първоначалната идея за име на продуктите й е “Beti Bones”, което май е започнала да си татуира. Смята, че съдбата не й позволява да смени името. Вярваме, че е така, ако съдбата се казва facebook.
След първоначалната еуфория, Бети лека полека започва да се чувства затрупана от работа и признава, че в процеса се случват много грешки. Сега вече до себе си има шивач, за да може тя да се съсредоточи в рисуването на нови модели и илюстрации за вече поръчаните. Сподели ни, че мечтаното бутик-ателие вече е на път да стане реалност и се вълнува много за локацията, която държи в тайна. Знаем обаче, че вече е изнесла продукцията си там, а погледите на любопитните лели искрено я забавляват.
Стандартното и желаното от Бети време за изработване на една поръчка е 4 работни дни, като сега вече може да се съсредоточи в правенето на повече една бройка от модел. Инвестирала е в две нови шивачни машини и започва да мисли за сформиране на екип, който да й помага в по-доброто организиране на време, усилия и материали. Бети иска скоро да започне изготвянето на официален сайт и да насочи погледа си към чуждестранни клиенти, тъй като това вмомента се случва само през платформата на Etsy.
Не липсваха сладки истории около заниманието на Бети. Разбрахме, че не е вярно, че мъжете взимат по-големи сутиени за дамите си. Има случаи, в които мярката се мери директно в шепи. Други представители на мъжкия пол пък си поръчват бельо – в големи количества, ама от онова с прозрачното на задните части.
Критика и съвети в дискусията не липсваха и бяха по-скоро насочени към всички. Личното светоусещане трябва да бъде оценено и това няма нищо общо с материалните аспекти. Главна препоръка остана: “Купи си герданче със среден пръст.”
 
Музиката от грамофона пак зaпочна и този път не утихна поне още час.


Е, така. Видяхме се, запознахме се и се понаучихме. Елате следващата седмица, когато ще си поговорим със създателите на фотографския проект colorbones.
Ела на тест ден в пространството ни или направо си заяви бюро.
* Реших, че закуската става гранде част от Кралското общество от XIXв. и именувам нов химичен елемент в блога – този на впечатленията.
 


 [:]

Leave a comment