Betabreakfast *Impressium | Ъ-то, което се прави на нота

[:bg]*обективност липсва в тоя текст
 
Петъчно си пиша за Петък – а той наистина беше във въздуха последните две години, ей така – всеки можеше да си вдиша, да издиша и да продължава нататък, ама малко по-щастлив.
Тебеширена анархия, миризма на палачинки (ама от тези, дето знаеш, че се случват на газов котлон) и музика ни посрещна на закуската вчера. Чувам фъс от бира и Иван почва да модерира…не, да регулира добрата среща. Радо е с престилка с величествени мъжки форми и дарове, на които и Аполон завижда, а Мария държи фронта с дзен спокойствие. Представяне и този път имаше – що се отнася до връзката на присъстващите с бар Петък, то спокойно мога да изредя следните  – малко педалче, смътни спомени, хедонизъм, яка музика, още по-яки бармани, boobs for beer rules и малко воайорство, щото няма скрито покрито. Tия дето предстои да станат фенове на новия бар Петък пък си казаха, че явно са били смотани…или много далеч от пълнолетието.
Преди да се спънат в новата локация на бара (не, не я споделят още, хубаво е да се почака и недейте да тормозите Иван с излишни въпроси, ако вече знаете къде е), Радо и Киро минават през доста самообучение. Радо е предприемач от малък, когато е правил палачинки в Слънчев бряг, пък после се пали по компютри и жички. Три блока имат интернет благодарение на малкия…Радо. Освен че се е развивал икономически, е знаел и как да прави купони – от онези с една червена крушка и уредба от Симеоново. Събирал е хората още от тогава, даже са прекъсвали семейни вечери. На 20-годишна възраст решават с Киро, с когото имат обща слабост – музиката – да направят бар. Интересното е, че първоначално искат да се казва бар…Петък. Ама минават за малко на Refugees Camp и е ясно какъв е резултатът от залитането в ляво. Първият сезон на бара ги отказва от идеята им поне 20 пъти, непознати искат да са съдружници, а пияници се бият, докато Ива Петкова е в ролята си на охрана (докато не я заменя Митака – бие без да пита и го питат много преди да пие). Тръгвайки от една excel-ска таблица с две колони за приход и разход, сега те проектират сами вентилационни системи, барове, осветление, камери и продължават да навигират нощния живот в София.

Най-важното за един бар според тях е качеството на музиката, нещо, което разбират след като минават през трудностите на големия клуб Микстейп. “Не да се напиваме, а да се забавляваме.” Макар че си признават, че май са изгубили способността да се забавляват. На въпроса “Как ще е новото място?” Радо отговаря с ве-ли-ко. Можем да очакваме изложбена стена и следобедни музикални включвания на живо. Май и палачинки ще има за снощните или като те изпращат към вкъщи сутринта. Момичешко присъствие в бара ще има – Любо вече ги интервюира (викат му тест драйв).
Няма да повтарям. Петък е религия, семейство, дом, просто бар. Това вие си го преценявате. Аз знам, че Петък дойде, за да остане.
 
Е, така. Видяхме се, запознахме се и се понаучихме. Елате следващата седмица, когато ще си поговорим какво е здравно образование, на кого му трябва и защо е добре да е част от училищната програма.
Ела на тест ден в пространството ни или направо си заяви бюро.
* Реших, че закуската става гранде част от Кралското общество от XIXв. и именувам нов химичен елемент в блога – този на впечатленията.
 [:]