[:bg]На масата с нас беше Лечение без граници, за което говореше Вики, а пък Вяра беше ограничена от едни други граници и не успя да си побъбри с нас. Ама пък нея можете да я видите на всяка друга закуска, тя се е погрижила. Макар и не на същото място Farmhopping бяха с нас и то по най-вкусния начин – яйца от ултращастливи кокошки на Натурални продукти, сирене, домати и праскови от Фермерско сдружение Мокрище и череши от Ферма Крумови. Ние много обичаме храната, да си знаете.
От представянето очаквахме нещо много лично. Хората си мечтаеха обаче за сладолед, да се радват на домати със сирене и да намерят пътя в живота си. Да, това последното ще го преброим за лично, ама нали всички така правим. Имахме един ъгъл на Еви, а срещу тях се оказа, че са се наместили Адамовци – всички жени, така се почувстваха, нали равновесие е хубаво да има. Колелото се оказа любимо на всички, а после даже се разбрахме да покараме заедно. Ще разкажем какво е станало, очакваме да е много кално.
Лечение без граници е неправителствена хуманитарна организация, която има за цел да помага на хора, които се лекуват в чужбина. Много ни е общо така. Дайте да се обясняваме. Става въпрос за едни 130 човека, които се грижат за болни на доброволни начала. Те са там за желаещите, за да предложат морална помощ, превод или най-малкото да направят престоя по-лек, когато няма с кого да споделиш притеснения. Интересуват се от психическото здраве на хората и се опитват да прокарат така нужната дискусия, за да се разбие стигмата. Един малък начин е с късметчета, все още в бета етап. На мен ми се падна да отделя един час на близки хора без да поглеждам в телефона. Направих го още същата вечер. Пробвайте и вие, ама поне няколко пъти. Нещо, в което сме абсолютно сигурни обаче е, че когато говорим за здраве, трябва да търсим повече конструктивизъм, а позитивното отношение да запълва всички аспекти.
“На мен ми е гадно, обаче си припомням, че в този момент със сигурност на някого му е по-гадно.” Крайна цел на всеки доброволец е болният да усети реалното човешко присъствие. Координаторите на проекта са се погрижили за добрата подготовка и акцентират върху факта, че всеки трябва да си припомня да спазва дистанция и да си повтаря, че това не се случва на него. Като всяка доброволческа дейност знаем, че това все пак е специфичен тип мазохизъм и неминуемо се случва натоварване. Без да омаловажаваме дейността им по никакъв начин.
Отказали се доброволци имат, но все по лични причини, свързани със започване на работа или завършване на университет. Като цяло просто продължаване напред, а с малко повече усилия и нагоре. Дейността на Лечение без граници все още не е добре позната на болниците, но дори и след неуспешна комуникация с министерство в Германия, не усетихме те да са се отказали.
Имат си ново лого, а за името на проекта беше предложено не просто да е “без” граници, а може би отвъд тях, защото все пак става въпрос за вербална и морална помощ. Не предлагат финансова помощ, но могат да дадат добри насоки как един човек да организира кампания за набиране на средства.
Бъдещите им планове включват намиране на агенция, която да ги промотира, развиване на маркетинг отдел, увеличаване на събитията, които организират между доброволците и привличане на спонсори, които да помагат за разноските на доброволците, когато имат желанието да посетят друг град.
Е, така. Видяхме се, запознахме се и се понаучихме. Елате следващата седмица, когато ще си поговорим с екипа на SpeediFly.
Ела на тест ден в пространството ни или направо си заяви бюро.
* Реших, че закуската става гранде част от Кралското общество от XIXв. и именувам нов химичен елемент в блога – този на впечатленията.[:]