[:bg]А модераторът на закуската да не знае кой номер подред е как звучи? Да кажем, че ще да е била сложното 13-то хапване за годината.
Обстановката беше пълна – куче Лайла под масата, Валката някъде над нея, захласнат в безкрайните снощни размисли, а ние някъде по средата в пространството. И кроасани, много топли кроасани. А, следвайки явно вече традиция, започнахме да вкарваме тематични думи, които да дават тон на закуската. Този път беше избрана думата сингулярност (лат. Singularis) – термин, който най-общо описва състояние на уеднаквяване на определени характеристики до степен, в която характерът на разглеждания обект се променя и опция за възвръщаемост няма. (Поигра тук Wikipedia-та малко, да!) Ама по-добре го изигра човек от уважаемата публика, който стана и смеси един жълт и един червен сок – идеята в крайна сметка беше, че вече смесени, връщане в първоначалното им състояние няма как да стане.
Представяне този път липсваше, поне по общоприетия начин (а такъв в бета нещо не ни се отдава). Освен че беше даден тон, ама буквално, след като се разпяхме, бързо ни хвърлиха в дълбокото. Или по-готиното – с двата крака в казана. Будистки казан. Практикувахме вглеждане в очите на другарчето и се опитвахме да му предаваме информация… за цели десет минути! Повече е отколкото си представяте, като онази готина реклама, в която излиза чичо Стефчо на син екран и те гледа 20 секунди и накрая те пита дали ти се е сторило доста. Е, същото беше, само че не просто част от рекламен блок, а част от битийността, даже по-скоро неудобството в нея. Тая почти вселенска връзка беше прекъсната от “Помниш ли, помниш ли тихия двор…”, това му била “казала” мацката. Приемаме го за истина. Пък и беше световен ден на дъгата, и такъв има вече, ама защо не.
“Някога в дъгата не намерих гърне с жълтици, но намерих жена с къдрица и божествено име…”
Нешо и Жани от Top Ideas поемат думата, а те имат какво да кажат. Не са дошли да говорят за фирмата, но не знаят, че именно тогава чуваме най-същественото за тях, а съответно и за това, което правят. Първите си предприемачески пари Нешо започва да изкарва от връзване на два компютъра с кабел в ученическите си години. “Това е като да си единственият вкъщи, който знае как се преинсталира Windows, но в този случай поне изкарваш пари от цялата работа.” Отдавна обаче разменната стойност не е приоритет в окуляра на Top Ideas. Те търсят клиенти, които да “сработват” с тях, пък за всичките вложени усилия в един проект се случва “енергийно изравняване” – по-милото име на парите.
Top Ideas намират началото си преди 11 години в Австрия, където всъщност започват от marketing and events. O, и то какви събития! Нешо се занимава с изследване на електронен спорт на пазара, а първият му досег с компютърна игра е на 8-годишна възраст. Работата тогава представлява организиране на ивенти за геймъри – “това е като рок концерт и лан парти в едно”. Нешо споделя усмихнат, че още 2006 година тази общност е имала своята социална мрежа, преди останалият свят да се запознае с Facebook. Не се отделят от тридименцията за дълго обаче. Дигиталният бизнес вече е изградил една добра схема на интернет продаването, пионерско решение на много по-находчиви умове, демек без посредник. Top Ideas се пренасочват към обслужване на фирми с дигитални кампании, а именно тогава се включва Жани, която изначално не е голям фен на гейм маркетинга. Преди да дойдат в пространството на betahaus и да започнат сформирането на екип работят в лъскави офиси, които не са тяхното място.
Търсят нови свежи попълнения на екипа си. Смеят се и ни казват, че не знаят точно защо. А всъщност знаят много добре. В екипа им влиза този, който пасне веднага. Сътрудничеството за тях включва в голяма степен миналия опит, който трябва да се “разбира” с темпото на работа на Top Ideas. Te не предлагат работа и приветстват човека, който се разадава и се пали от интензитета на работата. Немският език е голямо предимство, не толкова заради тапията, а заради спецификата на немския пазар и официална комуникация. Обичат да имат микс в екипа, но се смеят как не им се получава напоследък с мнозинство от женски гласове. Набирането на екип за тях като цяло е растеж. Подхождат към проектите си цялостно, избягват дълги брифинги. Top Ideas предлагат и стажантски места и предпочитат човека срещу тях да е откровен и дори и да е с празен хард, да има капацитета да се учи и да се гради.
Coworking-ът за тях се е оказал много полезен, тук намират хора, без които сега не могат да си представят екипа. Всеки човек трябва да има предвид таланта си, но никога да не спира да го развива. Притеснение на Нешо е тънката граница между това да навигираш проекти и да менажираш хора. Усетихме, че не иска да става този човек.
Всеки мъж носи в себе си един шут и не трябва да го пробутва на кралицата. Трябва да я целуваш като крал. С една такава песен приключи хапването, а китарата продължи да свири.
Закуската остана с номер 13. Нищо, че трябваше да е 13 – 1.
Е, така. Видяхме се, запознахме се и се понаучихме. Елате следващата седмица, когато ще си поговорим за демократичното образование в България и защо трябва да се научим да се учим от децата.
Ела на тест ден в пространството ни или направо си заяви бюро.
* Реших, че закуската става гранде част от Кралското общество от XIXв. и именувам нов химичен елемент в блога – този на впечатленията.[:]