[:bg]Психодрама всеки четвъртък.
Ама не започваме с някой скандал или кърваво убийство, а с дъжд. Да, точно така – от ония дъждовни дни, в които бързаш да не закъснееш, а се оказва, че си един от първите пристигнали. Събрахме се, де. Пак в разнообразни цветове на професии, интереси, възраст, националност. Този път в betabreakfast компанията присъстваше и пътешественик, който си е направил betahaus tour – започнал от Берлин, а пък стигнал чак до София, за да ни види във всичките ни варианти. А помните ли онова момиче, което го пляскат с риба на една от фотографиите на Colorbones.? И тя дойде. Нямаше и следа от миризмата на риба, но пък си спомни със сбръчкан нос, че е било “смръдливо”.
За да стигнем обаче до отговор на въпроса “Беше ли себе си?”, първо трябваше да зададем “Кой си ти?”. Преди обичайното представяне си направихме един разчупващ „OM session“ – да, точно така. Поемате въздух, хванати за ръце с околните и докато издишате, пеете едно дълго “ом”. Източно ни тръгна сутринта, въпреки северозападния вятър. Нали знаете как се представяме на непознати – гледаме в очите, стискаме ръката (момчета не толкова силно, а момичета – имате повече сила в себе си, моля, покажете я) и се опитваме да запомним името на отсрещния. Повтарям – опитваме се. Е, не направихме така. Вместо това имахме един Ipad (поради липсата на една арабска табла, която локализирахме чак в Стрелча), любезно предоставен ни от betacafe, в който се гледахме и отговаряхме, колкото се може – кой аджеба съм аз и бях ли аз себе си днес. Бяхме и записани, за да видим след време какво ни е било в главата.
Тряс!
Гостите на закуската Елена и Петър пристигнаха, а ние вече бяхме убедени, че ще се разминем с дългоочакваните бананови палачинки и Nutella, с които ни примамиха. Отдъх. Спасили са ги. Та, седнаха и те (закъснели с 20 минути за собствената си закуска).
colorbones закуска
Оказа се трудно. В опита си да разчупим рутината се хвърлихме в едни вечно сложни въпроси и забравихме какво можем да кажем за себе си извън наративния селф. Освен че малко се поизплашихме от сутрешния си вид (да, суетата работи с пълна сила!), май успяхме да се изплашим и от експеримента със собственото си аз. Тези, които се попритесниха повече пък ги накарахме да изпеят “Зайченцето бяло”. Детската версия!
Сменяйки между английски и български, събитието се очертаваше да стане доста шизофренично. Все пак искахме да се разпаднем, ама май за раздробяване беше прекалено рано. Стига ти едно същество, останалите гласове ще почакат. Colorbones. цели точно това – да те накара да излезеш от комфортната зона, да спре да ти пука за имиджа (всички го имате) и да се позабавляваш извън образа си в главите на другите. Даже, ако успееш да се подиграеш с него, още по-готино!
И така, как беше сега? Осъществихме зрителен контакт с Елена и Петър, а пък и с продукта на техния експеримент – снимките от изложбата им. Сега е ред на името. Colorbones. – сглобяват го за приблизително три часа от случайни думи. Заиграват се с ключици и цветове – те са важни за тях, защото затварянето в имиджа на тях им сивкавее.
Елена и Петър са срамежливи, правят го за забавление и се тестват. Толкова е приключение за тях, колкото и за поканените опитни зайчета. Елена признава, че комуникацията им куца, защото Петър много мълчи и рядко споделя. Той не изкоментира, но пък се усмихваше. Най-трудно им е било с първия непознат човек. Целият снимачен процес се навигира от тях двамата, а жертвите нямат никаква представа какво ще им се случи. Единственото изискване е да гледат сериозно в обектива. Изненадани са колко отпуснати са били хората, почти всичките 29 от тях. Показали им интересно доверие, а това го обясняват с думите “Онова са образите, които не сме. Окей е да се отпуснеш и да не ти пука.”
Проектът стартира импулсивно и започва да се изчерпва чак след 7 месеца. Цялостната реакция е положителна. Признават, че хората могат да се скандализират от звуците, които са изслушали за това време. Спомнят си сесията с октоподите и се забавляваха доста с нашляпаното око на Вероник. Елена е и доста горда от последвалите минутки, в които ентусиазирано продължила с работата си. Верник си замълча.
За край на закуската решихме тематично да дадем по едно предложение за готин филм, който другите да гледат. Възползвайте се свободно от следния списък: Millions in Change, Козият рог, Dogtooth, Долината на цветята, Moonrise Kingdom, Embrace of the Serpent, Стъпки в пясъка, Слънчев удар. Това са само някои, останалите ще допълвате вие.
Елена и Петър се въздържаха от коментар на въпроса дали проекта ще има продължение. Ама нали така е по-интересно.
Оставям ви с въпроса: Как да се абстрахираме от това да бъдем себе си и просто да сме?


Е, така. Видяхме се, запознахме се и се понаучихме. Елате следващата седмица, когато ще си поговорим с Жани и Нешо от TopIdeas за „Как целият бизнес стана онлайн?“
Ела на тест ден в пространството ни или направо си заяви бюро.
* Реших, че закуската става гранде част от Кралското общество от XIXв. и именувам нов химичен елемент в блога – този на впечатленията.
 


[:]

Leave a comment