[:bg]Правя го скучно още от сега – да, на закуската си говорихме за коноп и не, няма да се гръмнеш, ако се запознаеш от близо с продукта на Костадин и Михаил. Утрото си беше свежо, закъснели почти нямаше, казвайки го от позиция на винаги закъсняваща. Масата си беше за снимка – плодовете и зеленчуците, както и едно страхотно козе сирене отново бяха осигурени от Фермерско Сдружение Мокрище. Цяло лято сладки домати и сирене, още един месец поне ще ни крепи тая комбинация.
Отново показвахме завидни умения в комуникацията си на английски – не – но пък Иван ни поведе и до края всички разцъкваха, нали сме интернационален пункт, we gotta act like one. Всички гости споделиха, че се интересуват от ръчно направени продукти, а най-големият стартъп за един присъстващ са децата му – най-добрият бизнес, не мислиш ли?
От планината успя да се спусне Костадин. За себе си казва, че се връща в България, за да прави нещо полезно, а за последните 6 месеца прави енергийното барче „Мусала“ – без глутен, с коноп. Идеята се ражда след лекция за индустриален коноп в betahaus Sofia преди две години. Семейството му живее в Австрия, а той самият е учил индустриална химия. Засега ползва белгийски семена, но иска да почне да работи с български коноп. От две години се запознава със спецификите на отглеждане на коноп на родна почва, но признава, че хората не знаят все още как да се грижат за растението. Цялата конопена идеология засега е сведена до студено пресоване на конопени семена и добиването на конопено масло. А техният призив към хората е да си припомнят близостта с природата, затова и името на най-високия връх на Балканите – Мусала.
На въпроса „Защо коноп?“ Костадин ни отговори със сравнение, в случая с чиа – коноп има в България и съдържа повече Омега 6. И не до тук спират полезните ефекти на новоналагащата се билка. Опаковката засега е най-евтиният вариант, но планинарите бързо намериха чар и усетиха лека носталгия. На пазара има голяма ниша за такива продукти, а Костадин сподели, че не се считат като на конкуренция на едни от лидерите в бранша – RooBar. „Споделяме еднакви принципи и нямаме планирана стратегия да се състезаваме с тях. Ние се учим от тях и търсим добра комуникация.“
Февруари месец започват да разработват рецепти с техник, който ги съветва какво количество и в каква форма да се изпозлват конопените продукти, за да нямат онзи ефект, който несъмнено продължава да поражда конфликти. Започват да продават в магазини в Пловдив и се радват на големи продажби, но за по-голяма продукция вече имат нужда от повече хора или машини. Набелязаният бюджет е 30,000лв., а цел за продадени барчета месечно – 6,000, като за момента стигат 1,000, приемат пловдивските продажби като експеримент. В София можете да намерите двете вариации – кафяво и бяло барче в няколко магазина.
Първоначално партньорът му си представя да правят барчета, за да имат собствени заплати и да си живеят спокойно. При опитите за разпространяване обаче бързо разбират, че или трябва да станат големи, или няма да приемат продукцията им. И това и искат да правят сега. Цената на едно барче е 1,60лв., като по-голямата разфасовка ще бъде 2лв.
Имат бизнес план онлайн, който всеки може да разгледа, а за бъдещ маркетинг ще отделят поне 30%. Комуникационните канали ще включват сайт, FB страница (която вече има 1,000 харесвания), live маркетинг, разпространяване на барчетата по събития, свързани със спорт, планини и екстремни активности и евентуално представяне от известно лице. Бъдещите им планове се въртят около създаване на основен бранд „Мусала“ с поднаименования за отделните продукти, създаване на една постоянна рецепта, увеличаване на видовете барчета, като третото ще бъде с джинджифил, а за по-нататък евентуално производство на сокове и чайове. Лична прогноза на Костадин е, че до 5-10 години конопеното масло ще е само малко по-скъпо от олиото, а ако има пари да инвестира, би започнал да прави дрехи от коноп – нещо вече познато в Европа.
Всички пробвахме барчето, а то беше прекрасно. С правилно съхранение може да изкара до 5 месеца и гарантираме, че през лятото няма да се деформира в джоба, а през зимата няма да можете да убиете мечка с него.
Очаквайте скоро в betahaus cafe, а до тогава чакам да видя колко високо ще стигнат конопените момчета.
Е, така. Видяхме се, запознахме се и се понаучихме. Елате следващата седмица за една нова, българска board game.
Ела на тест ден в пространството ни или направо си заяви бюро.
* Реших, че закуската става гранде част от Кралското общество от XIXв. и именувам нов химичен елемент в блога – този на впечатленията.[:]
