представи си, че си на първа среща. какво би казал за себе си? Как би се държал? тази статия е нещо, което бихме споделили за нас, beta екипа, ако попаднем на първа среща с теб.
смятаме, че няма нищо по-хубаво от това да притежаваш чувство за самоирония и да бъдеш уязвим. понякога. изминалите 11 години крият в себе си толкова много истории, че ни беше трудно да изберем само няколко. съществуват и такива, които не помним и такива, за които не искаме да си спомним. чети повече в следващите редове.
когато христо дойде на първия си работен ден
христо на първия си работен ден
трети юли е, неделя (на четвърти, понеделник христо започва работа в betahaus). христо излиза да събере ‘едни неща’ от един друг офис (елха), пътьом вижда Попа (вокалиста на група оратница) и решават да изпият мита ‘една бира’ в бар родерик. fast forward, пет часа е, никой не знае колко уискита са изпили “попа спа вкъщи, след като му казах да не си викаме ‘жени на живота’“.
христо пристига на първия си работен ден, но той не знае за традицията ‘welcome shot’ в 09:30. така свършва историята.
поука: не събирай “едни неща” с Попа преди първия си работен ден.
когато сива счупи пръста на гергана
гергана, сива и счупеният пръст
началото на март е, точно преди рождения ден на гери. тя е в betahaus шипка 6 и решава да отиде на най-дългата обедна почивка, в историята на обедните почивки, със сива, кучето на сашо. както тя каза “тя да разходи мен, аз нея”. сива вижда гълъб и се спуска към него (сива е голямо хъски), а поводът е увит около пръста на гери…
после решава, че ѝ няма нищо и отива до офиса на приятел, там ѝ дават шотове уиски и лед… връща се на шипка с течаща торбичка вече разтопен лед и леко типси, но забелязва, че пръстът ѝ стои на една страна. оказва се, че е счупен и си ходи с шина цял месец.
поука: никога не си навивай повода на пръста
когато отидохме на тиймбилдинг в йога къща, но изпихме 5 литра ракия
май месец е, слънцето грее, усеща се, че идва лятото. решаваме да открием сезона с тиймбилдинг. методи избира готина йога, ритрийт къща. пристигаме за вечеря. вечеряме. има домашна ракия, ама много. пием, свирим и се смеем. качваме се на втория етаж, който беше уж за медитация. под звездите глътката вече съвсем се отвори.
на другия ден имахме работни задачи. на ‘криейтив’ екипа му беше най-лошо, но отворихме едно просеко и всичко се нареди. нямаше йога.
поука: клин клин избива.
когато криси караше след методи до съответната къща
шотовете са от шипка 6
криси винаги е много усмихната и позитивна, обаче криси е друга криси зад волана. разбрахме го, когато ни вози до същата тази йога къща. криси псува и вика, когато кара, и е много смешно, защото е неочаквано. криси гонеше методи, който даваше мигач малко по-късно, отколкото очаквахме. имаше резки завои и смях. слушахме рап на отворени прозорци, щото климатик няма. криси готино псува, с усмивка.
п.п. счупи си дисплея на телефона веднага щом пристигнахме.. просто го изпусна някак. така че изкара два дни без екран, поне един от нас имаше ритрийт.
поука: ако ще шофираш в софия, научи се да псуваш.
когато марта сяда да работи на бюро ‘само с лаптоп’
тук има и сарми за коледното ни парти
марта, кралицата на малкото багаж. ходи само с 1 раница, 1 дамска чанта и няколко платнени торби. понякога изчезва между чантите. винаги носи нещо, винаги има нещо за хапване и ако няма, значи това не е марта. бюрото на марта никога не е окупирано просто от лаптоп, не. това е за хора без поглед в бъдещето. при марта винаги има нещо сладко, нещо солено, тефтер, телефон, книга, плюшена играчка, пазар, подаръци, дреха, химикалка, елха, куче, вода, друга напитка, понякога вино и всичко е розово.
липсва само още едно бюро отгоре. всеки ден марта има нова инсталация на бюрото. сладко е.
поука: сядай до марта.
когато били тръгна към betacamp с христо и един луд от ‘споделено пътуване’
били и христо на море
и спукаха гума, разбира се. лудият не спря да говори през цялото време. в началото е било окей, но в един момент са усещали лек товар, не само заради говоренето… „човекът сподели, че и харесва един известен бойко.“ гумата се спука на шофьорския плаж. мръсна жега е. лудият пътник се вдъхновява да смени гумата, говорейки и потейки се изкривява дръжката на крика. „не знам как успя, впечатляващо е.“ представяме си погледа на били! който я познава, знае, че погледът ѝ е изразителен, особено, когато е изненадана. били има куче на име кай и тя гледа като нея.
след 10 кг пот и 50 минути (които са усещали като цяла вечност) под слънцето гумата е оправена, лудият не е в колата вече, христо и били сигурно са си сипали ‘една’ бира.
поука: никога не давай крика си на непознати.
когато лили започна да се занимава с модерно изкуство и пърформанс
май бяхме на барбекю на славейков. имаше вино. розовите панталони на ража имаха няколко капки червено вино, защото ража винаги се олива с нещо. с лили решават да ги превърнат в платно за рисуване и импровизации със съответната напитка. 10 минути по късно, ража беше вече с нови панталони, лили много се развихри, дайте на лили четка, платна и бои.. или по-добре…. дайте на лили червено вино!
поука: когато животът ти поднесе розови дънки – напий се с вино.
когато музикантът в екипа не успя да пусне звука на тонколоната, няколко пъти
или ража, която всеки път като има събитие със звук, звук няма. ей, ами не става и не става, не тръгва тая тонколона. стара била апаратурата, от памтивека била. то вярно, че я имаме още от лознец, преди 12 години, ама все пак… и гледа лошо над лаптопа, и идва христо (който също е музикант) да ѝ помогне, после идва и лили, и гери, и някой мембър дава акъл… последният път се оказа, че той филмът нямал звук първите 30 секунди.
поука: музикантът винаги трябва да ходи с озвучител.
когато всички отиваме към бизнес парка – betahaus ABC, но стигаме до летището
някои хора са стигнали до луната, ние – до грешната спирка. всеки един от нас се е качвал в грешното метро, случвало се е и в обратната посока да се качваме. в софия има само 4 линии, ние използваме две и пак се качваме в грешното метро. И да, стигали сме до летището с хората с куфарите, които отиват и те към ABC с нас. засега никой не е решил да хване първия полет до по-топла дестинация, но кой знае? все пак сме coworking пространство и подкрепяме remote работата.
поука: не е важна дестинацията, важен е пътят.
когато ни делят четири локации, улици и държави, но всъщност сме заедно
fear and loathing на кристал
ние от betateam не работим на една и съща локация (защото имаме 4 такива). често се срещаме за синхронизация или за десинхронизация. всеки месец един от екипа ни събира като избира къде да отидем, какво да правим и колко ще пием. ходим на море, на планина и на раковска и шишман.
да, на различни места сме всеки ден, но много често някой минава при другия за едно бързо здрасти към края на работния ден. не се усеща, че отиваш на работа а все едно отиваш до друго вкъщи. така дните минават бързо, като кo-работим, ко-ядем, ко-пием, ко-се се смеем и ко-се дразним отвреме навреме, защото е здравословно.