[:bg]“Гости в блога” е новата рубрика, в която искаме да се включват големи имена от различни сфери на дейност, които да споделят интереси, опит и мнение по актуални теми.
Ако вече сте решили да ставате предприемач, честито! Най-важното – осъзнаването, че искате да създадете собствен продукт – е вече зад гърба ви! А сега, в духа на доброто планиране, нека поговорим за рисковете и скритите бодли по пътя – колкото по-скрити, толкова по-опасни.
Моето его, най-големият ми враг
Най-голямата грешка, която бихте могли да направите, е да повярвате твърде силно в собствените си възможности. Не се опитвам да ви разубедя, напротив – по-скоро прокламирам здравословен скептицизъм.
Егото е обратнопропорционално на знанието и на уменията, идващи с него. “Аз знам, че нищо не знам” не е реплика, която бихте чули от хора с голямо его – по-скоро жест на смирение и интерес на търсещите.
Програмистите – его на шампиони
Научно обосновано е, че егото е пропорционално на т.нар. perceived value, тоест, стойността, която си представяме, че имаме като личност. Причината за този феномен е обществения строй, в което живеем – всичко, което ни заобикаля, има стойност, следователно и ние би трябвало да имаме стойност.
Парадоксално, както и със стоките стойностите започват да се сравняват – излиза, че лекарите следва да са по-малко ценни от болничен администратор, например. А на върха на обществено-социалната пирамида стоят програмистите, тъй като те са с най-високи средни заплати, а търсенето на такива кадри е непрестанно.
И какво от това?
Проблемът идва от прекомерното самочувствие и увереността, че можете да се справите с лекота с изпитанията, които ви предстоят.
Да, вероятно можете да изпълните софтуерния си проект по-добре без SCRUM лидер, може би дори се справяте с данъчната си декларация много по-бързо от повечето си познати, или пък сами можете да съставите договор, вместо да се обърнете към адвокат.
Но картината е съвсем различна, преминавайки в ролята на човека-оркестър, от когото зависи възходът и падението – не само на съоснователите и наетите служители, но и на цялата идея. По-долу съм описал част от разликите между програмиста и предприемача – и как те гледат на света:
Програмист |
Предприемач |
| – Прекарва голяма част от деня в изолация, фокус, задълбочена работа. |
– Постоянна социализация и колаборация с околните. |
| – Ограничена отговорност над продукта. | – Пълна отговорност над всеки аспект, напр. потребителско удовлетворение. |
| – Очаква се да прави едно нещо много добре – да пише код. | – Налага се постоянно да прави нови неща, и да ги прави добре. |
| – Ограничена видимост над процесите, свързани с продукта. | – Контролира целия бизнес, от намирането на клиенти до поддръжката. |
| – Очаква награда, ако спазва правилата. | – Постоянно нарушава правилата, търсейки прогрес за проекта си. |
| – Грешките могат да прекратят кариерата. | – Грешките са средство на обучение. |
| – Не се интересува от продажби или маркетинг. | – Налага се да знае всичко за продажби и маркетинг. |
За да бъде успешен един проект, е нужна постоянна работа с хора – било то клиенти, тръговци, юристи, програмисти или маркетолози. Кой е най-големият враг на колаборацията? Егото.
И така, ако сте програмист с предприемачески уклон, оставете егото си пред вратата – за него няма място в новото ви амплоа.
Програмистите-перфекционисти
Накрая, няколко думи за програмистите-перфекционисти – онези, които настояват за най-високото качество; непримиримите буквоеди, предпочитащи да не спазят срока, но да се уверят в мястото на всеки символ. В съвременния, пределно акселериран свят, свят на експлозивно развитие на технологиите е твърде вероятно и други екипи да работят над идея като вашата. Понякога е по-важно просто да сте свършили работата.
Вместо заключение
Може би не си пролича, но самият аз съм (бях?) програмист – егоцентричен перфекционист, неспособен на компромиси с качеството. Но с течение на времето и в резултат на множество безсънни уикенди и разправии с колеги се наложи да се променя.
Не си представям как успехът може да бъде индивидуален – той е продукт на работата на цял един екип. На експертите, изпипващи детайлите, но и на лидера-носител на визията и познаващ всички аспекти на реализацията.
Димитър Шалварджиев е предприемач с активна гражданска позиция.
Опитът му обхваща три индустрии като консултант – информационна сигурност, здравеопазване и маркетинг. Компанията, която съосновава, специализира в lean визуализационни инструменти за клиенти като Philips, Pfizer, Coca-Cola.
В свободното си време, Димитър обича да предизвиква физиката и психиката си с ултрамаратони – и да пътува.[:]
