“Гости в блога” е новата рубрика, в която искаме да се включват големи имена от различни сфери на дейсност, които да споделят интереси, опит и мнение по актуални теми
Бъдещето на парите
Бъдещето на парите е серия от статии, която има за цел да обясни какво всъщност са парите, от къде произлизат, каква е фунцията им в миналото и съвременото време и общество и как е възможно да се развиват в бъдеще. В следващите няколко статии ще си говорим за историята на парите, платежния слой на света днес, биткойн и новите форми на пари.
История на Парите
Част 2/2: От златни монети до хартия и банки
В първата статия обсъдихме неефктивността на бартерната система и нуждата от разпознаваем инструмент, който да служи за средство на размяна, разчетна единица и съхранител на стойност – с една дума пари. Примитивните пари са варирали от обикновени мидички и примитивни бижута до стоки като добитък, жито или тютюн. Макар и значително подобрение на бартерната система, примитивните пари са имали недостатъци в качества, като транспортируемост, трайност и делимост. Докато в затворени и/или ограничени общества, примитивната парична система била алтернатива (интересен факт: между 1650-1850г. в колониите във Вирджиния, САЩ, тютуна е бил разпознаваема форма на пари или често неформалната паричната единица в един затвор, например, е цигарата), извън тях предразполагала към подобрение и по-ефективна форма на пари.
Създаването на монетата
Монетата е първата форма на пари, каквито познаваме днес. Метални форми на пари датират от 12ти век преди Христа (в Китай например, са потапяли раковини в метал, за да придобият повече трайност като пари). Първата общопроета монета се счита за създадена през 7ми век преди Христа в град Лидия, древна Гърция или днешна Турция. Лидийската монета подобрява осезаемо парите в аспекти като разпознаваемост, транспортируемост и рядкост. След създаването си монетата бързо придобива популярност в Римската Империя и постепенно се превръща във водещата форма на пари в древните общества. В продължение на дълго време, монетата е основно парично средство, като се използва поне до края на 18ти и началото на 19ти век. До този момент, в света са били известни над 800 вида монети, изработени от бронз, сребро и злато. Употребата на метали в паричната система била главно заради качествата им (трайност, рядкост, разпознаваемост, делимост, транспортируемост, които обсъдихме в предната статия), което водело и до повече търсене и покачване на възприетата им стойност (а не обратното, търсенето и възприетата им стойност да e причината да се ползват в паричната система).
Недостатъци на монетата
Структурата на монетата, предразполагала към недостатъци и дефекти. Примери за това:
- Често, създателите на монети имали стимула за смесване с обикновени метали и намаляване количеството ценен метал в нея, с цел запазване повече от него и правене на повече монети.
- Друго явление било така нареченото подрязване / шкурене на монети (от англ. clipping / shaving). Ръба на монетата бил “изшкурван” от потребителите с цел извличане на част от ценния метал в нея, отново за направата на повече монети. (Интересен факт: оребрените ръбове на монетите били един от начините за предпазване от това, които са елемент на монетата и до днес)
- Наблюдавало се е и “замърсяване” на качеството на монети в обръщение или с други думи хората предпочитали да пазят и спестяват чистите и недеформирани монети а харчели само некачествените, като постепенно всички монети в обръщение ставали такива.
- Друг проблем бил предизвикан от ресурса за създаване на монетата, като набавянето на метал и изработката й, който водел до вариации в абсолютната й стойност и нестабилност като разчетна единица. (Интересен факт: през 2014 на САЩ, струва 1.66 цента за производството на монета от 1 цент и 8.09 цента за монета от 5 цента)
- Повечето монети имали много малка деноминация, което ги правело неефективни за по-големи търговски обмени (трудно транспортуруеми в големи количества например.
Хартиената парична система
Хартиената форма на пари, произлиза от Китай през 10ти век след Христа, под формата на разписка (сертификат) за депозит. Заради недостатъците на монетата описани по-горе, както и ресурсите нужни за изработката й, се появили търговци, които предлагали задържането на метали срещу разписка/сертификат за тяхната стойност, която сама по себе си в последствие се превръщала в парично средство. Управниците в Китай, бързо усетили потенциала на хартиената форма на пари и започнали да обменят (често нежелано) ценните метали от обществото и да издават разписки за депозит в замяна. В началото това се случвало на регионално ниво, като през 13ти век за първи път се пуска в тираж национална хартиена разписка, която се превръща във валута. (Интересен факт: Марко Поло описва хартиената парична система като Алхимия, цитат от Пътешествията на Марко Поло ТУК)
Амстердамската банка – Първата централна банка
Хартиени пари под формата на депозит срещу ценни метали ставали общоприето средство и практика на много общества в Азия и Европа. Това довело и до появата на Амстердамската Банка в началто на 17век, под патронажа на Кмета на Амстердам. Целта била да се вкара ред и повече разпознаваемост между многото видове монети в обръщение в града, основен търговски център на времето си. Както други депозитни механизми, разписката за депозит на банката станала парично средство, но Амстердамската банка имала няколко други характеристики които я отличавали като първата централна банка:
– Служела като гарант на града, но била независима от централното управление
– Създала форма на легална принуда, така че разписките били задължителни за ползването при търговия над дадена стойност
– Започнала първата форма на заеми с частичен резерв (от англ. Fractional Reserve Lending), или с други думи даването на част от депозираните метали като заеми към търговци.
Амстердамската банка започнала да дава заеми към един от големите холандски търговци на подправки, който в последствие фалирал и с това срил и банката. Независимо от това, банкирането с частичен резерв и централната банка остават главна форма на менажирането и създаването на парите в икономика в днешно време.
Съществуващите централни банки и парите днес ще обсъдим в следващата статия. Междувременно можеш да участваш в неформална дискусия повреме на ежеседмичното събитие Reducation, където се събираме да си поговорим за горните теми. Стани част от събитието ТУК.
Иво Василев, е основател и изпълнителен директор на Reloyalty.com, мобилна система за плащане и лоялност, която възнаграждава потребителите с биткойн за стойността, която носят на любимите си бизнеси в града. Reloyalty организира ежеседмичното събитие Reducation.