Запознайте се с Христо Димитров – Front End разработчик, който отскоро се занимава и със SEO. Освен това Ицето е запален фен на месните продукти и в това интервю ни разказва как съчетава похапването на мръвки с другата си страст – музиката:
1. Как попадна в betahaus?
Това всъщност е доста забавен въпрос. За betahaus чух случайно от един мой колега във Варна, с когото споделяме една и съща участ – работим сами от вкъщи, което за някои хора като мен (обичащи социалните контакти) e направо пагубно. След 2 години работа в изолация у дома чух за вас и реших да проуча въпроса. Веднага ми хареса идеята и започнах да идвам да работя тук. Интересната част на историята е при първото ми идване. Явно много съм искал да работя сред хора и да разчупя обстановката защото при първото ми посещение тук още нямаше сглобени бюра. Първото нещо, което Сашо ми каза беше “Ами ако искаш ще ти скова едно бюро и можеш да сядаш. Интернет вече имаме”.
2. Занимавал си се с доста неща – от системен администратор през PHP, а сега front end и SEO. Къде предизвикателството е най-голямо?
Може би най-голямото предизвикателство в момента е в SEO частта от работата ми, тъй като напоследък нещата доста се промениха и реално ми се налага да си променя начина на работа коренно. Страстта ми, обаче си остава front end-a. За мен тази професия представлява приятна смес между програмиране (не особено задълбочено), структуриране на съдържание и лека нотка на дизайн. Като цяло за мен това е доста приятна работа, но както всяка друга си има и предизвикателствата – направиш един сайт да работи във всички браузъри и … тогава го отваряш с Internet Explorer. От там започва истинската работа и честото удряне на камък с кирката.
3. Подочухме, че продуцираш музика и освен това се изявяваш като диско джокер. Момче, имаш сериозна професия, не се занимавай с глупости! И въобще какво е това антивегетарианско движение?
С музика се занимавам по един или друг начин от 1996г. Първият ми сблъсък с електронната музика беше в един ъндърграунд клуб във Варна, където видях един човек, който направи цял концерт единствено с помощта на един супер мощен компютър – 286 с невероятната за момента звукова карта Creative AWE 32. Софтуера, с който работеше много ме впечатли – казва се Fast Tracker 2 и е за DOS. Прилича до някъде на Excel, на който му се движи табличката надолу. В колонките на табличката имаше разни кодове, които после разбрах, че са ноти (от рода на C-4, D#-2 и т.н.). Странно е за обяснение, но тогава изглеждаше доста логично. От тогава започнах да експериментирам с музика. Минах през Rebirth, Reason, Cubase и т.н. – списъка е безкраен. От може би 7-8 години се занимавам активно с диско жокейство. Преди няколко години се събрахме с няколко кадърни момчета и създадохме една организацийка, наречена MRVK Grew. Няма правописна грешка, Grew си се пише. Пускаме музика из столичните клубове през зимата, и по опън-еър фестивали из цяла България през лятото. Концентрираме се в UK bass стиловете – Garage, Breaks, Drum & Bass, Dubstep… някои дори пускат и техно. Освен диджей групичка, MRVK също изразява нашата вечнa любов към месото, в частност по-големите количества месо. Обичаме скари в домашни и полеви условия. Представете си – лятото, опън еър в гората, огромна скара с кюфтаци и бас музика. Безценно!
4. А ако ти кажем, че имаме вегански биокурабии в кафето, това ще промени ли отношението ти към betahaus?
Научил съм се да толерирам изгубените души и ви прощавам. Ще си окача на стената един по-голям еленски бут и ще се помоля за вас! И аз си хапвам по някога салатка с пържолката, нормално е човек да стъпи за малко в страни от правия път.
5. Всъщност как ти се отразяват бета и коуъркингът?
С една дума – прекрасно! Може би най-хубавото нещо, което ми се е случвало в професионален план от както си купих първия цветен монитор. Тук работя доста по-организирано, свършвам в пъти повече работа и постоянно съм изложен на поток от креативни идеи от всякакъв характер. За разлика от почти всяко работно място, в което съм бил някога, тук работя заедно с хора от много различни професии, което някак дава различен поглед върху всичко, разширява погледа върху работата и удоволствието, разбира се. Запознах се с много професионалисти от различни области, някои дори и в близки до моята.
6. И един последен въпрос. Покрай теб идваха едни симпатични дами да разпускат след работа. Има ли шанс отново да започнат да го правят или сме ги изгубили безвъзвратно?
Те още си идват от време на време, само че някои хора си тръгват понякога по-рано от работа и изпускат. Тук, в betahaus се чувствам като у дома си и даже си каня гости по някога, някои от тях дори потенциални обитатели. Много е интересно, че имам една приятелка, която си взема отпуск, за да дойде да работи в Бетахаус. Това ако не говори достатъчно за коуоркинга … не зная кое би!