[:bg]Добре, betahaus става на 6 години, между другото чувствай се поканен на рожден ден този петък. Като първи коуъркинг в България, началото си беше трудно… Трудно се обяснява на човек, който е свикнал да бачка от вкъщи или пък в традиционен офис, защо споделеният начин на работа е за предпочитане и е в пъти по-продуктивен.
Разбира се, далеч съм от мисълта, че абсолютно всеки и навсякъде може да работи в коуъркинг… ама то няма и нужда.
Вече доста големи компании започнаха да преструктурират офисите си, да ги правят по-отворени, по-алтернативни, да променят корпоративната си култура, защото занапред да задържиш добрите кадри и да имаш стабилен екип съвсем няма да е важна само заплатата.
Отвъд удобствата на офиса, обаче, има нещо друго, нещо което кара човекът да се чувства още по-човек и това ‘’нещо” е общуването или едни три потребности, които според мен са от голямо значение…

Принадлежност. Споделяне. Помагане.

Ако се качиш в горната част на пирамидата на Маслоу и погледнеш от там ще видиш, че това са три от потребностите на човека, които споделеният начин на работа напълно удовлетворява и в бъдеще все повече хора ще се припознават в него. Проучвания сочат, че през 2022 година ще има 30,432 коуъркинга и около 5,1 милиона членове.

Възможността да си герой

Това ми е любимото и определено го разглеждам като потребност!
Можеш да си зададеш въпроса “защо ми харесва да помагам?” и ако си откровен със себе си ще стигнеш до отговора “ами защото, задоволявам собственото си его и чувство за пълноценност”.
Около мен вече 5 години хора си помагат ежедневно за всякакви неща. Дали ще се чуе “ще ти покажа една апликация, която ще те улесни”, или пък “аз ще ти напомпам гумите на колелото”, или “дай да ти покажа това как се прави на фотошоп”… Сега не си представяй как някой с наметало като супермен или пък батман излита от бюрото си, за да те спаси, но да… май всеки помагащ малко или много се чувства като супергерой, което те прави ценен нали?
И какво по-добро място да изразяваш себе си по този начин от коуъркинг пространство с над 180 човека!

По много за споделянето

Знания, опит, емоции… все нещо имаш нужда да споделиш.
В коуъркинга, не цигарата е най-социалният момент, както по принцип в обичайния офис или пък заведенията. Най-често да споделяш се случва на джагата, по време на събитие, около принтера или пък докато си поръчваш кафе на бара в betacafe.
Целодневно ставам свидетел на куп разговори и не спирам да се изненадвам по какъв начин влияе коуъркинг средата на всички. Понякога сравнявам кафенето ни с изповедалня, всеки си споделя, за да му олекне и да започне денят му по-ползотворно.
Винаги намираш някой, с когото да си кажеш какво ти е в момента, било то в личен или работен аспект. Пък и на място с толкова много хора винаги има някой, който е абсолютно на твоята вълна, или го е преживял преди известно време.
Това е и един от ключовите моменти да си по-продуктивен в споделена работна среда!

Да си част от нещо голямо

Това е от основните човешки потребности. Принадлежността е всъщност нуждата да си свързан.
А принадлежност по време на демокрация си е разтегливо понятие. Има толкова много и различни групи, с които имаш възможност да се свързваш, че накрая можеш да се почувстваш противоречива личност. На всичко отгоре днес принадлежността се случва и онлайн.
В коуъркинга се наблюдава много интересна миграция на хората от интерес към интерес и тяхното смесване в даден момент. За 6 години над 1000 души (някои от които мембъри до днес) са избрали първо да принадлежат към споделения начин на работа. И това прави още по-лесно обособяването на микро групи по интереси. Много са и няма да стигне мястото за изброяване, но най-голяма е групата на планинарите и фрирайда! Long live фрийрайд!
По тази линия толкова много хора са се запознали и до ден днешен си колаборират, и споделят емоции, че чак е нереално.
Хубавото на споделения офис е, че под една голяма цел, а именно – да работим по-щастливо сме изградили отворена мрежа от най-различни интереси, към които можеш да принадлежиш и ти.

(първият betacamp, който организирахме)
Та, ценността на коуъркинга съвсем не са мебелите или пък удобствата, а развиващата се общност и възможността за личностно и професионално израстване.  
Нещо като доста по-голямото ти семейство, което те подкрепя 🙂

[:]