[:bg]Да ви срещна и с Роси, която съвсем отскоро е част от екипа ни. Подвизава се в кафенето, предимно зад бара. Честно казано не вярвах, че ще си отвори мейла, за да ми отговори на въпросите, но ме изненада. За betahaus разбира покрай свой познат, а след като вижда обявата за работа идва на интервю.
Роси е от хората, които само като погледнеш и ти се струва, че всичко е наред. Супер спокойна, излъчваща безгрижност до безобразие. На 21 години е, от Пловдив. Чух я да говори английски, немски…май и френски веднъж. Оказа се, че учи Европеистика в СУ, та затова…
Ето какво я попитах |
groovy или funky?
Р.: няма или, или почти винаги е „И“
защо betahaus?
Р.: защото от рано бях разглезена – в Пловдив около мен беше пълно с много готини и талантливи хора, правещи това, което харесват. Тази положителна енергия пристрастява и наистина много исках да я открия в София.
между софия и пловдив как се живее?
Р.: Бохемски се живее. Много е лудо – понякога денят започва някъде под тепетата, където времето е спряло и никой за никъде не бърза, и свършва в танци из блещукаща софия , където партитата продължават с дни. Харесва ми, определено.
какво искаш?
Р.: Искам да гледам как слънцето изгарява в алено-розово над морето без да мисля за нищо.
какво обичаш да правиш?
Р.: обичам да снимам на лента и доста ме кефи да меся хляб
по колко часа спиш вечер?
Р.: май не много, но пък кой спи въобще – лято е.
за какво би написала книга?
Р.: отдавашна мечта ми е да започна да записвам разговорите си с таксиметровите шофьори в малките часове. Обикновенно все имам някой екзистенциален въпрос, който ме мъчи, и го задавам на шофьора. Всичко след това е един откровен, доста често неочакван диалог. Бакшишите доста са видяли и не са за подценяване.[:]