[:bg]Наскоро една игра с “добавена реалност” (AR) превзе света за часове – до степен половината разговори наоколо да започват с едно плахо “ти… събираш ли… покемони?” Когато времето ти онлайн е (традиционно?) разпределено между facebook и twitter, а пък пътуването из града е посветено на слушане на музика и четене на книги успя да се появи “нишово” забавление, трансформиращо мъже между 18 и 35 в деца.
Какви уроци можем да извлечем от перспективата на предприемачеството?
Съдържанието господства
Компанията-създател на играта – Niantic, не създава първата си мобилна аплиакция. Предишната, Ingress, макар и страхотна игра, не се радваше на такъв успех, напротив – тя бе изпреварила времето си с всичките нови възможности и на идейно ниво, и като реализация. Ingress бе възприета бавно, и до днес се приема на geek/nerd забавление и е с лимитирана аудитория – особено в географии като България, където пазарните ѝ кампании не са достигнали с цялата си мощ. Какво липсва на Ingress?
Нещо повече, част от кампанията на Ingress бе „We need you to make landmarks and help to develop this game“ – landmarks, използвани след това за създаването на Pokémon Go, заедно със съдържанието на Nintendo (покемоните).
MVP
Играейки Pokémon Go, опитен програмист – както и неопитен геймър – може да се изненада от болезнената липса на функционалност, от ниското качество на кода и от постоянните проблеми с апликацията.
Но нищо от това няма значение, защото потребителската маса е впечатлена от съдържанието, и не би изтрила апликацията.
Това, по същество, е MVP. Сигурен съм, че след като концепцията е срещнала толкова интерес, е само въпрос на време интерфейсът да бъде полиран.
Тук е важно да отбележим и опитa на екипа с Ingess – ясно е, че този тим може да създаде много по-стабилна игра с много повече съдържание и възможности. Има ли смисъл, ако никой не я играе? Все пак риск съществува: минаха почти две десетилетия от ерата на оргиналните Pokémon на Нинтендо!
Не е нужно клиентите да са 100% удовлетворени, 100% от времето
Напоследък в индустрията отрича доскорошната си мантра, че всички early adopters ще бъдат посланици на вашия труд и е ключово те да останат напълно удовлетворени от продукта ви.
Най-честия нарушител са именно дигиталните продукти с техните постоянно еволюиращи (и рядко лишени от дефекти) прототипи. Такива са и петте най-играни напоследък игри – Dota, League of Legends, Hearthstone, Diablo, а сега и Pokémon Go. Всички те разчитат на ексклузивното си съдържание и начина, по който го поднасят, за да растат.
За потребителите остава да изтърпяват тривиални (но скъпи за отстраняване) проблеми като претоварени сървъри.
“Времето” и “мястото” вече не са най-важното
Спомняте ли си класическия пример с Фейсбук, който по стечение на обстоятелствата бил създаден в общежитие на Харвардския университет – точно в момента, в който аудиторията е имала нужда от него? Как е адресирал грешките на MySpace, но е изпреварил социалната вълна на Flickr, Google+, Instagram и останалите?
Е, уверявам ви, никой нямаше нужда да зареже всичко и да гони дигитални картинки в свободното си време цяло лято.
Намерете си влиятелни, апатични инвеститори
Създателят на Niantic Labs – Джон Ханке – е интересна личност. В началото – поне документираното начало – работи в щатското външно министерство, учейки за MBA, след това създава три отделни компании – последната е Keyhole, придобита от Google през 2004, и реализира онова, което става известно като Google Earth. Решава, че корпоративния живот не му е по вкуса и от вицепрезидент в Google основава Niantic Labs. Няма нужда да уточняваме, че Google е инвестирал 20+ милиона долара дотук.
След умерения успех на Ingress се появява идеята за Pokémon Go – и Nintendo се включва с инвестиция от 10 милиона долара, както и със запазените права над съдържанието.
Резултатът? Пазарната капитализация на Nintendo се удвоява до 37.5 милиарда само за три седмици.
Ясно е, че нито една от двете – Google или Nintendo – не може да приеме предизвикателството сама – защото не са гъвкави (малки) компании, а корпоративни мастодонти. Но пък и двете имат рисков капитал за инвестиране – а ако екипът е доказано успешен, още по-добре.
Става все по-ясно и друго – има предостатъчно пазарни ниши и достатъчно съдържание – търсят се предприемачи и идеи. Каква е вашата?
Димитър Шалварджиев е предприемач с активна гражданска позиция.
Опитът му обхваща три индустрии като консултант – информационна сигурност, здравеопазване и маркетинг. Компанията, която съосновава, специализира в lean визуализационни инструменти за клиенти като Philips, Pfizer, Coca-Cola.
В свободното си време, Димитър обича да предизвиква физиката и психиката си с ултрамаратони – и да пътува.[:]