[:bg]#ИдваПетък

От Понеделник. Даже от снощи, което пак е било Петък.
Като ден, като отношение, като настроение, че даже доста често като място…амааа… преди.
Скоро пак де.

Разхвърляхме разни лепенки из града, някои се усмихнаха, други ги подминаха, трети пък веднага се досетиха.
Религията петък се проповядва навсякъде. Офис, клуб, домакинство – сектата, освен в интернет е и по улицата и на всички плакати и абсолютен MUST за всеки истински купонджия.
Парти в края на седмицата или началото на уикенда, (средата на уикенда?), почивен ден за буржоазията или купон за простолюдието, мечтаната среща или неплануваното излизане “за по бира, пък каквото стане”.

От година и 4 месеца “петък” няма, съществува си само в седмицата.
480 и няколко дни и точно 70 петъка, мястото ни липсваше. Денят си беше тук де, все идваше след четвъртък, преди обаче беше и в Понеденик, че даже и в Неделя (любимото ми!).
Все измисляхме нещо – филм, концерт, нов албум за слушане, гост барман, музикална селекция от колоритна персона, издънка от персонала – имаше какво да се види в 70-80 квадрата уют.
Доста често е досадно, точно като цялата седмица. Доста често пропускаш петък, за да си част от “Петък”.
Обаче.
бар петък“Петък” (бар) ще има и ако аз не го афиширам, то кой?
Отделих безценно време от младините си, за да функционирам по този начин. Дали си е заслужавало – скоро ще се разбере. Инсталирах си “Friday Mode” копчето когато слязох по витите стълби на бара някъде около 2008 без да подозирам, че все ще го държа полу-натиснато чак до сега. Имаше леки bug fix-ове, но почти 7 години преминаха в плавно споделяне на криптирани файлове с клюкарска и мега-комедийна информация, тонове музика и гига-много-милилитри алкохол. Блускрий ъф дед се появи на няколко пъти, признавам, имахме спречквания с краткотрайната ми памет, имаше я и типично барманската еклектика. Нот енимор.

Края на 2015 влязох в бетаверсията си, смених софтуера и опитах да бъда дневно животно. 4 месеца не ми стигнаха да усвоя капучиното, но пък вдигнах нивото на ексела, слак, мейлите и брейнстормването. Краткото ми пребиваване в екосистемата Бетахаус и всичките детайли около това как се върти кафето и събитията ще споделя на живо. Това май е и първата публикация в блога която кани на парти?
Харесал съм си и дата 15-ти април.
Петък е, няма смисъл да гледаш календара. Афтърпартито също ще е Там. Или трябва да използвам “тогава”? Абе схванахте смисъла.
Ще си нося всички чуждици които научих, ще питчвам спиртни течности в гърлото си и ще скилшерна всичко научено в мениджърския екип на Бета без да си спестявам нищо. Ще има и изненада, ще я разберете на живо.

И за да не е супер разхвърляна първата ми статия за блога, ще ви разкажа виц.
“Защо Дядо Коледа носи шивашки метър с него?
– Мери Крисмас…!”
Ами – туй то. Писах и за блога. Сигурно ще пиша пак.
Поуката – в следващата публикация.
[:]

Leave a comment