Ще ви разкажем за нашата една година в бетахаус, без да броим стажа разбира се! Той се изрази в три месеца безвремие, които бяха адски полезни.
Първо, да благодарим на Гелето Спасов, който ни събра и ни менторства през цялото изстажувано време – Геле, дъ уан енд онли си ни.
Второ, да благодарим и на Сашо Михайлов, че ни гласува доверие и ни дава възможност да развиваме betahaus, а betahaus нас. Дъ бест лидер евър и човек, от когото се учим всеки ден. Началник, ако те ядосваме – да ни извиняваш.
Няма да си задаваме въпроси и да си отговаряме, а ще си разкажем една по една:
beta team elizabeth gergana
Елизабет:
Първата година в бетахаус се научих на много неща като например: да програмирам чипове, да правя кафе и капучино, а от една седмица дори мога да се похваля, че усвоих приготвянето на прекрасно ЛАТЕ. Също така придобих счетоводни умения и прилежащите им скучни (за мен) дейности. А да, и да ходя по планини, по което за първи път се запалих, докато бяхме на тийм билдинг.
Определено подобрих умението да общувам с най-различни хора, да владея нервите си и да довършвам нещата до край (почти винаги). Опитвам се да не съдя хората, да гоня целите си и да бъда по-решителна. И някак не мога да спра да играя джага, супер добра съм и се записвам в следващия турнир.
Една от последните приятни случки беше, когато с Гергана разведохме из бетахаус около 60 еразъм ученика. Беше адски забавно и си доказахме, че сме повече от добър екип.
Какво още ми се случи по време на тази една година – заминах за Виена, но бързо осъзнах, че мястото ми е тук. Един „гаф“ беше счупването на около 100 чаши точно преди началото на betapitch (btw, стартъпите да аплайват) миналата година.
Какво е бетахаус за мен ли?
Е.: Вторият ми дом, началото на нов етап в живота ми, мястото на което срещам най-вдъхновяващите и ценни хора, възможност да открия неща за себе си, които дори не съм подозирала че съществуват. Бетахаус е семейство.


 
Гергана:
Вярвам, че бетахаус ми се случи като едно наистина естествено продължение, след многото ми пътувания. Тук нито един работен ден не е като предишния.  В бетахаус за първи път чух, видях и съм част от толкова много неща, че чак не ми се вярва. Никога не съм мислила, че ще ми се прииска да се науча на „word press отзад” например или въпреки, че съм алергична към математиката много ми се дощява да програмирам.
Какво още научих… колко е важен forward в мейлите и как можеш да оплескаш много неща с него :D, както и да бъда по-подредена, защото иначе около мен е безумен хаос. Запознах се с ужасно много и ценни хора. Научих се да извличам максималното от всяка ситуация. Обичам да снимам в бетахаус и да се смея!
За едната ми година с Елизабет – идеално се допълваме. Аз си падам повече по идеите, а нея много я бива да организира разни неща. При мен този процес е по-сложен (работя върху него де). Обожавам да пия с целия екип (това не е за пропускане).
Издънките… а, много са. Имайки предвид, че моята работа предимно се появява из дигиталния свят, то винаги има някоя и друга тъпотия, която ми вдига адреналина, защото трябва много бързо да бъде поправена.
Какво е бетахаус за мен ли?
Г: Все едно си взел лист от тетрадка, изтрил си статуквото заедно с редовете и полето, и всичко е чисто нов старт. Старт с жажда за нещо ново. Бетахаус е толкова неща, колкото си поискаш.

1 Comment

  • Росен
    Posted декември 23, 2015 10:09 am 0Likes

    дис ис аутрейдж – дъ нъмбър ъф чуждици

Leave a comment