Науката и иновациите в една държава винаги определят нейния напредък в икономически аспект.
Може би това е и причината да има толкова много проучвания от неправителствени и независими организации, които целят да следят напредъка на дадена страна в тази област. Примери за такива организации в България са “Фондация за Приложни Изследвания и Комуникации” и още много други.
В своя репорт за 2013-а година, фондацията излиза с много на брой становища и препоръки за това как най-добре политическата маса да подхожда към този иначе толкова важен аспект, а именно – връзката между бизнеса и науката. В доклада ясно може да се открие нагласата, че въпреки множеството козметични промени от страна на държавата, все още липсва ясна връзка между отделните звена, отговарящи за субсидиите към тази сфера.
Сам по себе си този доклад е капка в морето за откриването на правилния път и подход за едно по-добро бъдеще на нашата наука. Всички сме наясно и си спомняме за откритията, които български учени правят в дадени области и прославят страната ни навън, но изглежда че нещата не се развиват така както на нас ни се иска. В различни доклади, които идват от чужбина страната ни се нарежда на незавидни места, които никак не прилягат на нивото на учените ни, които въпреки малкото субсидии и инвестиции успяват пак да публикуват, издават патенти и да се прославят в чужбина.
За 2013-а година по данни от Патентното Ведомство има изкарани над 20 патента за открития, които са направени само от БАН чрез ежедневната им работа. Това ниво на изкарани патенти се поддържа от 2009-а година насам. Въпреки тези резултати, хора от сферата ще се съгласят, че има още много работа докато се постигне едно нормално ниво на работа. И така, когато парите са малко, когато очевидно подхода на държавата е погрешен, къде тогава е решението на този ребус?
Бизнесът в България очевидно също е в застой от последните години с леки изключения, но като цяло, често срещаният подход към пестенето на пари е орязването на годишните бюджети и намаляването на персонала. От данни на Национален Статистически Институт става ясно, че предприятията намаляват разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), което говори за един остарял модел.
Има много добри практики, които могат да се въведат от чужбина, с които бизнесът не само ще спести пари от НИРД, но и ще получи решения на проблемите си. Един такъв пример е Университетът в Барселона, където по информация от 2011-а разбираме, че имат 832 договoрa на ниво компания-университет. При този вид договор бизнесът представя казус пред студенти, които имат шанса да работят по реални проекти, а за бизнеса остават решенията.
Като оставим настрана този подход, включващ образователната система, изглежда, че една от възможностите е науката и бизнесът да работят съвместно. Така няма да има недостиг на пари, които идват от държавата за наука, а бизнесът ще се фокусира върху устойчивото развитие в дългосрочен план, вместо временни решения на проблемите си.
Една инициатива се опитва да прогресира в комуникацията между тези две така различни общества.
Ричард Смитс е основател на компанията CSI – Bulgaria, която си е поставила за цел да свързва бизнеси, опериращи на интернационално ниво заедно с партньори от България в областта на химията за НИРД. Отделно от основния си бизнес, Ричард се е заел и с организирането на срещи между представители на науката и бизнеса, което в бъдеще да доведе до повече сътрудничество и общи интереси. Към момента проведените срещи са две, но още предстоят да бъдат организирани при нас, в betahaus София.
Ричард вярва, че за момента промените които се случват не са достатъчни и ще мине още време, преди да се постигне значителен напредък в отношенията между двете групи. Въпреки това, той си е поставил за цел в дългосрочен план първо да запознае колкото се може повече различните представители чрез редовни срещи и дискусии, а в последствие да се създаде общност в която сътрудничеството е на високо и постоянно ниво. Една от следващите стъпки оттам е да се дефинират ясно проблемите на ниво държава – научна общественост – бизнес представители, след което да се напише обща стратегия относно нужните стъпки, промени и инструменти, които да бъдат въведени за да имаме една обща визия, която да тласне страната ни напред.
Това би било от голяма полза за двата сектора, защото със сигурност познават по-добре своите нужди, отколкото политиците които пишат стратегиите за оперативните програми, например. Този подход е често срещан и в чужбина и има много добри примери за такава съвместна работа. Само по себе си желанието за такава стъпка е тласък в правилната посока.
Не на последно място е и стремежа да се вкарат добри практики от чужбина, като споменатата по-горе, за да може да се вдигне и интереса на студентите от България да остават и да работят тук. Тези на пръв поглед лесни и постижими цели всъщност могат да се окажат твърде голяма хапка за един човек, но с дейно участие от представители от двата сектора може да се превърне в нещо повече от трудно постижими цели.
Първа стъпка или не, ако не се подкрепи, няма как да пожъне успех. Затова дори и просто от любопитство можете да се включите и да участвате в някоя от дискусиите, като по този начин ще подпомогнете тази кауза. Следващата среща е на 4-и Март и за повече информация: уебсайта на betahaus или директна връзка с Ричард на richard[at]csi-bg.com.
