[:bg]джордж харисънLiving in the material world e заглавието на четвъртия соло албум на един от великолепната британска четворка The Beatles – Джордж Харисън. Почти 40 години по-късно Мартин Скорсезе прави едноименен филм за живота на „тихия бийтъл“, който силно препоръчвам. Наскоро се сетих за това заглавие и си помислих колко старомодно звучи – да живееш в материалния свят….та ние отдавна живеем там и има поне един тон книги и музика, които проповядват как да не се отдаваме на привидната му сладост.Изтъркана е вече тази песен, но може би с вечна стойност като творчеството на ливърпулската четворка.
С наближаването на заветните 30 се опитвам да разбера в какъв свят живея днес и какви са основните предизвикателства, с които се сблъсквам всеки ден. Да видим – прекалено много информация, главно онлайн, неспиращи известия от различни платформи, огромен избор за всяко малко нещо, видя ли новото „бла-бла“, пробва ли вече Pokemon Go? И резултатът – нисък праг на внимание, лесно губене на концентрация, неактивно слушане, мисли за сто неща едновременно, забравяне…….. Ако човешката глава беше компютър, явно не ни достига памет или процесорна скорост, за да „забиваме“ по този начин. Случвало ли ви си е, или ви се случва постоянно?
в моята глава. дигитално
Бел.ред: „В моята глава има прекалено много отворени табове.“
tab line
Schwerpunkt Digitalisierung означава „фокус върху дигитализацията“, главната причина за гореспоменатите проблеми и наистина го вярвам, защото се чувствам като нейна жертва. Хем я виждам да се задава все по-бясно към мен, хем не се обръщам да бягам. Има нещо сбъркано в мозъците ни покрай това развитие на технологиите. Питах се дълго време какво е, докато преди няколко месеца на тазгодишния Digitalk не ми даде отговор Claire Burge, Founder&CEO на This is Productivity. В търсене на щастието и продуктивността на работното място, Клеър и нейният екип провеждат различни неврологични изследвания, които показват следното:
човешки мозък

  • Човешкият мозък има нужда от 20 минути, за да фокусира отново върху дейност, която е била прекъсната поради разсейване от друга задача. Средният брой „to-do’s” обаче е 190…..
  • При средно 23 сигнали към мозъка в кратък период от време (правене и мислене на много неща едновременно), той блокира. Средно получаваме по 370 нотификации……

 
Аз наричам това „мозъчна смърт“, а Клеър – „продуктивността е мъртва, бъдещето е хаос“. Имаме нужда от нова песен, скъпи Джордж, която да носи името living in the digital world. Да живееш в дигиталния свят се оказва едно от основните предизвикателства, за което не изглежда еволюцията или Господ Бог да са ни подготвили.
Мозъците ни не могат да се справят и не случайно навсякъде вече се говори за изкуствен интелект и роботи с доста RAM памет. Те и телефоните ни са „умни“ и ни съветват за щяло и нещяло. Но все пак трябва да преборим дигитализацията, като че ли още не вярвам в думите на Клеър. Трябва да запазим мозъците си свежи и остри. Имам няколко недоказани идеи за тази цел, искате ли да ги чуете? Ето:

  • Ако правите няколко неща едновременно, нека те да се допълват, а не да си пречат. Слушайте музика за фон докато работите, точно както тя действа когато карате кола или плувате – фокусът ви остава върху основната дейност;
  • Не се поставяйте в ситуации, в които е много възможно да се разконцентрирате при вършене на важна работа. 20 минути е времето за ре-фокус, нали така? Телефонът ви да е на тих режим, не влизайте в социалните платформи и други медии докато работите, не се подавайте на хрумвания от типа „абе я да видя какво стана с..“;
  • Наслаждавайте се на малките неща без да ги съчетавате с телефона/лаптопа си. Хапвайте, пийте кафе или чай без да цъкате по фейсбука. Бъдете в момента и не робувайте на принципа „инстаграм, инстраграм, първо снимам, после ям!“;
  • Ценете живия разговор с близки и приятели. Не ставайте зомби, което скролва фийдове и казва „да, да“ докато някой му говори;
  • Редувайте работа по няколко неща едновременно (налага се, знам) с рутинна такава, за която не се изисква голяма мозъчна дейност. Спортът е чудесен пример, но ако не е вашето нещо, може да се разхождате, вършите домакинска работа, решите някоя кръстословица или судоку.

Нека ви призная, имам огромни трудности с тези неща. Имам обаче и периоди, в които съм успявал да направя повечето от тях и резултатът е бил на лице – продуктивност и щастие от бистрата глава в края на деня. Да живеем в дигиталния свят е все още наш избор, поне докато роботите не са ни завладяли.[:]

Leave a comment