[:bg]Да пиша за стажа. А по-скоро три месеца, когато за първи път:

  • Разбрах, че Гери (при нея стажувах) всъщност просто така си говори, не че нещо. На много ме научи, благодаря ти.
  • Осъзнах, че пак тя няма да спре да ми напомня за Plain Text.
  • Избъзиках Ники (betateam) за чистенето на прах в любимото бетакафе.
  • Ми стана готино да разцъквам джага. Ама много зле бях. И май все още съм.
  • Спечелих на джага. Съотборникът ми беше дигитален номад на мотор, с рижава брада. Ник – голям пич.
  • Отидох на закуска и не хапнах нищо.
  • Отидох на закуска и преядох с кроасани.
  • Видях Лайла и се влюбих.
  • Видях Валката и хич не се.
  • Валката ме затапи и после му се скарах. Breaking point  в тая странна връзка, ама така ме вдъхновява.
  • Осъзнах, че са ми дали свободата да пиша каквото си искам. Мамка му.
  • Сашо (betaшеф) ми поиска цигара. И за всички останали пъти, спрях да броя.
  • Методи (betateam) се влюби в розовия лаптоп, който не се предаде до последната седмица.
  • Заспах на зеления диван в кафенето. И сънувах, Ваньо спеше също на един пуф, а джазът беше на място. Ако изобщо някога не е.
  • Бутнах всички книги и списания, като се събудих. Няма такова ровене в тоя прах, бе, Ники!
  • Разцъках на регистрация по време на Startup Job Fair събитието след два часа сън и тежка алкохолна дименсия. Размазахме с Бети и Биби (betateam) .
  • Вероник (betacafe star) ми направи онова сладко блудкаво нещо с розов цвят. Пак ще ми направи.
  • Ники ме помоли да напиша нещо вместо него.
  • Гери ми се скара, че го правя. Ама точно това ми харесва, да ми дават.
  • Пих, танцувах и се смях на лоши вицове с екипа. Любимо.
  • Осъзнах, че се опитвам да запомня имената на хората от спейса, ама много не мога. Вече ги знам. Някои.
  • Написах импресиум и хич не се получи добре.
  • Написах импресиум, който знаех, че става. Тогава и ми казаха, че всъщност лесно се чете. Като за блог точно това е целта. Дългите думи ги оставих отдавна на други хора.
  • Разбрах, че не мога да отговоря на въпроса „Харесва ли ти в бетахаус?“. Кой иска да чуе, че просто всичко ми е окей. Ама то е точно така, пасване.
  • Се разплаках от кеф на закуска. На живо ще разказвам защо, много мило ми беше.
  • Ми казаха, че трябва да напиша нещо за тоя стаж.

betahaus sofia team
Не, не беше стаж. И както Гери ми пише „Диър Л.“ в началото на мейлите, които винаги стават като чатове, сега и аз така.
Диър бетахаус, диър семейство и дом, за тези моменти и още много неизброени, в които аз не усетих трите месеца като стаж. Не пиша за него, думите ми са за вас.
Валка, останалото е тишина. А сега да си помъчлим всички заедно?
И всъщност той стажът свърши, но аз ще продължа да пиша разни неща.
 [:]

Leave a comment