[:bg]“Гости в блога” е новата рубрика, в която искаме да се включват големи имена от различни сфери на дейност, които да споделят интереси, опит и мнение по актуални теми.
“Светът на въображението е там където, всичко за което мечтаеш е възможно но всъщност нищо не се случва.” (8, The Educated Imagination, Northrop Frye). Не ви ли напомня на човек пред компютъра си у дома – с целия свят на един клик разстояние, но седи неподвижно захласнат на стола си? Дигиталните платформи са създадени като израз на развито въображение което е в конфликт със собственото си съвремие. Тъй наречените визионери, вадят изводи от миналото, планират бъдещето до най-малкия детайл но са винаги неудоблетворени от темпото на настоящето. Те се превръщат в жертви на образованото си въображение
Образованото въображение и психиатричните нужди на един визионер
По време на церемония по случай дипломирането на випуск от щатския колеж Кениян, писателя Дейвид Фостър Уолъс разказва на аудиторията кратка история за две млади плуващи рибки, които срещат по-възрастна риба по пътя им. Старата риба ги заговаря, “Здравейте момчета, как е водата?” а те се споглеждат и се чудят – какво ли е вода. В тези две изречения Уолъс успява да обобщи едно от главните екзистенциални състояния на нашето съвремие, а именно, че настоящата реалност, която ни заобикаля, ни убягва.
Аз не съм учила в колежа Кениян, а литература в университетa в Торонто. Там се гордеехме с един бивш професор по моята специалност и Нобелов лауреат, Нортроп Фрай. Докато преподавал, теориите му се въртяли главно около образованието и как то влияе върху развитието на човешкото въображение, как комбинацията между образование и въображение е едновременно богатство и бреме, защото е в конфликт с реалността.
“Светът на въображението е там, където всичко, за което мечтаеш, е възможно, но реално нищо не се случва,” твърди той в една от най-емблематичните си книги.
Според Фрай човекът с образование разполага с всичките ценни изводи от миналото, а човекът с въображение визира бъдеще с неограничени възможности.
Колкото и да е плодотворна комбинацията между двете, физическото ни присъствие ще продължава да обитава границите на настоящето. Образованието ни дава съзнателност за това което е било, въображението ни показва възможностите какво може да бъде, но истинското действие, относно което сме физически ограничени, се развива единствено някъде между тях, в реалността на тук и сега.
Тoва противоречие е в основата на психологичните препятствия на много от гениите на нашето общество. Настоящето, с тромавото си темпо, познатите пейзажи, и битовите проблеми, става досадно в лицето на бляскавото бъдеще и грандиозната митология, останала от миналото.
Напомня на човек пред компютъра си у дома – целият свят е на един клик разстояние, но всъщност стои неподвижно на стола си.
Голям процент от постиженията на популярните визионери от съвремието ни са приноси именно към технологичната или дигиталната област. Примери като Фейсбук, Майкрософт, Пейпал и виртуалната реалност са до един резултати на усилията на някой визионер, седял неподвижен пред компютъра си с часове, пренебрегнал настоящето в името на бъдещето. Дигиталните платформи в почти всичките си варианти са създадени като израз на развитото въображение в конфликт със собственото си съвремие.
Визионерът е визионер защото приема предизивкателството да гради нещо различно като вади изводи от миналото, крои бъдещето и поддържа неудовлетворението си спрямо настоящето. На ежедневието си той отделя само толкова внимание, колкото да поддържа себе си и проектите си. В много отношения се превръща в жертва на образованото си въображение, съществувайки в реланост, на която не принадлежи.
“Stay hungry, stay foolish” е сред най-разпознаваемите мантри на съвременните визионери и добре описва собствената им съдба в действителността.
Нека се върнем към Уолъс. Докато беше жив, читателите му го разпознваха като човек едновременно в крак и в конфликт със съвремието си. Безспорно визионер, той пишеше върху огромен спектър от теми и все успяваше да придърпа обикновени предмети от ежедневието към царството на необикновеното и величината. Нарочно ни караше да се замислим върху значението на ежедневието и източниците на енергия в настоящето. В много от творбите си той коментира, стойността на комбинацията между образование, въображение и магията на неоценените, непривлекателните неща, които са неразделни части от битието.
Дейвид Фостър Уолъс се самоубива на 37 години. В книгата му Infinite Jest, той казва, че “клинично депресираните хора, които искат да се самоубиват, не го правят защото са загубили вяра или някакво друго абстрактно убеждение, че живота няма никакво значение…Човекът, на когото му тежи невидимата агония, ще потърси смъртта по същия начин, по който човек би скочил от капана на един пламтящ небостъргач.” Бягство от реалността и нейните лимити, избор между плен и непознатото.
По подобен начин, един визионер е по подразбиране обременен именно от качествата, които го правят изключителен.
Визионерът се протяга на извънземни разстояния пред себе си и зад себе си, но с човешките си ръце.
Моника Георгиева е ръководител на творческата организация Klaxon Press и маркетинг директор в Kanbanize. Завършила е литература и семиотика в University of Toronto в Канада и разказва истории на свободна практика. Вярва в призвания, прозрения, малките неща и силното кафе.[:]