[:bg]“Гости в bлога” е новата рубрика, в която искаме да се включват големи имена от различни сфери на дейност, които да споделят интереси, опит и мнение по актуални теми.
А в предишната статия четохте… Да си намериш филм.
През 2017-та предстои да излезе нов сезон на един сериал, който някога гледахме като хипнотизирани и коментирахме с дни. Репликите и героите се татуираха в съзнанието ни, а смущаващият свят, който бяха създали Марк Фрост и Дейвид Линч, на моменти ни се струваше по-реален от истинския живот. Разбира се, това беше време, когато имаше само една телевизия и всички гледахме каквото “пуснеха” по нея. Много по-лесно беше с един продукт да завладееш съзнанието на цялото общество. Но това в никакъв случай не бива да отнема от качествата на “Туин пийкс”. Думата “явление” е банална, но напълно вярна за този сериал, който беше изпреварил времето си с поне две десетилетия. По онова време “голямото изкуство” беше територия резервирана на филмите. Тях очаквахме с вълнение, в тях се влюбвахме. Силата беше с филмите. Няма да цитирам кинозаглавия от осемдесетте и деветдесетте, защото всеки е запазил спомен за различен филм, за нещо, което го е докоснало лично. Но е факт, че тогава само киносалоните бяха мястото, където магията се случваше. Телевизията беше просто някаква радиоточка с картинки.
Изведнъж – “Туин пийкс”! Това беше шок за всички нас. И причината за този ефект не беше в девствената българска публика, която гледаше нещо актуално за пръв път след десетилетия на цензурирана западна попкултура. Приключенията на специален агент Купър бяха приковали вниманието на целия свят. Без преувеличение. И сега като се замисля някой помни ли кой всъщност уби Лора Палмър? Отговорът никой не знае, но въпросът се е вкопал в съзнанието ми. Трябваше да минат доста години преди еволюцията на телевизията да узрее за възможностите, които този сериал предлагаше.
Кое всъщност беше новото? Оказа се, че един сериал може да бъде кино. Да носи емоциите и дълбочината на филмите. Да бъде новаторски продукт, да бъде свеж и изненадващ. Ето че днес, четвърт век по-късно, това изобщо дори не подлежи на съмнение. Приели сме за даденост, че сериалите също могат да бъдат изкуство. Не всички, разбира се, така както преди двайсет години не всички филми бяха шедьоври. Но днес сериалите не само се конкурират с киното – те често го надминават в смелостта си. Според мен голям принос за това има ранният предвестник “Туин Пийкс”. Респект за създателите.
Сигурен съм, че всеки има своите фаворити и разочарования сред съвременните сериали. Аз ще споделя част от моите.
Фаворити:
- Breaking Bad – в този сериал има от всичко и за всеки. Има пластове на разказа, които позволяват на хора със съвсем различна култура да се забавляват наравно. С изключение на Арън Пол всички актьори до най-третостепенните образи са чисто и просто гениални.
- The Americans – страхотна история за семейство съветски шпиони в Щатите. Те са толкова тайни, че дори собствените им деца не знаят за тяхната истинска самоличност. Действието се развива през 80-те по времето на президента Рейгън и дизайнът на декори, реквизит и дрехи е толкова пипнат, че цвиля от удоволствие.
- Boss – този сериал прави House Of Cards да изглежда смешен. Освен това е създаден две години по-рано. Историята за политическите и личните битки на кмета на Чикаго е зловеща, разтърсваща. Boss оцелява само два сезона, след което е свален заради слаб рейтинг. Жалко.
Разочарования:
- Game Of Thrones – така и не разбрах каква е причината подобно нещо не само да съществува, но и да успее. Дракони, гарвани, призраци. Хора от всякакви раси и с всякакъв вид одежди. Пустини, заливи и мочурища. Някакъв тюрлюгювеч от локации, герои и прически. Може би рецептата на успеха се крие в това, че на практика става въпрос за детски филм с цици и кръв.
- True detective – веднага признавам, че изгледах целия първи сезон с удовоствие. Страхотно сниман, с много силна атмосфера, в която витае зло. Но финалът успя да развали цялото впечатление. Оказа се, че злото било някакъв белязан мъж, като в много лош римейк на “Мълчанието на агнената”. Ай сиктир! Ако сериалът беше свършил преди да разберат кой е извършителят, вероятно щеше да е гениален.
- The Wire – толкова хора, чието мнение ценя, харесват този сериал, че от уважение към тях съм го започвал няколко пъти. Така и не успях да прескоча първи епизод. Може би от втори става страхотно, но никога няма да разбера, защото вече се отказах.
Между фаворити и разочарования има толкова много сериали, които гледам от начало до край. Гледам ги с настървеност и удоволствие, понякога с досада и отегчение. Има ги всякакви, защото сериалите са новите филми. Сериалите вече не са това, което бяха. Както совите в “Туин пийкс” те не са това, което са.
Димитър Коцев – Шошо е писател и режисьор. Автор е на романите “Лора от сутрин до вечер” и “Скарида”. Режисьор е на сериала “Четвърта власт”, на игралните филми “Лора от сутрин до вечер” и “Баща ми, майка ми, сестра ми” (предстояща премиера март 2016г.), на късометражния “Шопинг” и на множество рекламни клипове, концерти и документални филми.[:]