[:bg]
“Гости в блога” е новата рубрика, в която искаме да се включват големи имена от различни сфери на дейност, които да споделят интереси, опит и мнение по актуални теми.
We DO need education (с чуждици, че да е по-гръмко)
1979 година, Роджър Уотърс и компания издават ембламатичната „Another Brick in the Wall”, която и до днес е символ на протеста срещу типичното образование:
„Нямаме нужда от контрол на мисълта,
нито от черен сарказъм в класната стая”
Хайде да се върнем заедно в училище, сега. Спомняте ли си как ставахме сутрин рано за първи час и стояхме пред целия клас ако бяхме закъснели? А онези предмети, които ни караха да забравим за времето и пространството, просто защото бяха толкова интересни? Е, имаше и други такива, при които се целехме с ракети, разменяхме си листчета със съобщения или откровено не внимавахме. И тогава имаше „контрол на мисълта” и „черен сарказъм”, изглежда нищо не се е променило – „поредната тухла в стената”…..НО не е така! Знаете ли че днес:
- 40% от българските ученици на 15 години са функционално неграмотни – не владеят основни елементи на знанието като четене с разбиране и смятане с приложение;
- България е на водещо място по сила на взаимовръзката между социално-икономическия произход на учениците и техните резултати в училище – децата от по-малките населени места, етническите малцинства, бедни и неграмотни общности изостават с години от своите съученици в големия град и от по-привилегировани семейства;
- България заема предпоследното 43-то място в представително проучване от 2012 година за възможността на учениците да решават проблеми – над 90% от 15 годишните не могат да си купят билет за метрото, а 60% не могат да намерят най-краткия маршрут от точка „А“ до точка „Б“ за определено време с дадени всички необходими данни.
Тук обикновено започват да се редуват обвиненията и оправданията. Системата е недофинансирана, учителите са демотивирани и с ниска репутация, родителите нехаят….. даже и така да е, оставили сме образованието на самотек, от доста време. Ама те децата не били като едно време, генерация Y, трудно се концентрират, всичко им е безинтересно…. дали те са виновни или заобикалящата ги среда е пропита с недоверие, начумереност, агресия, липса на ценности и смисъл? Статистиката не показва просто цифри, зад нея стоят любопитни млади хора, които очакват някой да им покаже правилната посока и да ги поведе.
Учениците днес не са много по-различни от нас. Учениците днес, повече от всякога, имат нужда от качествено образование. Имат нужда да повярват, че знанието и уменията са важни, че в училище може да бъде интересно. Учениците днес имат крещяща нужда от добри примери. И знаете ли какво, ние можем да им помогнем.
Влезте в училище, гостувайте в един час и разкажете с какво се занимавате. Питайте учениците какви искат да станат и как ще реализират мечтите си. Отидете до някое училище извън големия град и наблюдавайте няколко часа. Много бързо ще разберете от какво имат нужда децата, уверете ги, че с много труд могат да го постигнат. Поканете ученици да ви гостуват на работното място и им покажете, че могат да бъдат успешни като вярват в себе си и постоянно развиват уменията си. Магическо е, ще разберете. А и не забравяйте да им споменете за всички трудности и провали, през които сте преминали. Усмихнете се и им кажете никога да не се отказват.
Методи Терзиев е завършил бизнес и икономика в Швейцария. През 2009 година се връща в България и професионалният му опит до момента е свързан по-равно с корпоративния и неправителствения сектор. Методи е управлявал проекти в сферата на човешките ресурси и директния подбор на мениджърски персонал, а през последните 3 години е отговарял за институционалните партньорства на Фондация Заедно в час. Доброволствал е в студентската организация AIESEC, където е бил президент на локалния клон в университета Базел, както и в Сдружение „Тук-Там“ като част от организаторите на форума „Кариера в България. Защо не?“.[:]