[:bg]“Гости в блога” е новата рубрика, в която искаме да се включват големи имена от различни сфери на дейсност, които да споделят интереси, опит и мнение по актуални теми.
Бъдещето на парите
Бъдещето на парите е серия от статии, която има за цел да обясни какво всъщност са парите, от къде произлизат, каква е фунцията им, в миналото и съвременното време и общество и как е възможно да се развиват в бъдеще. В следващите няколко статии ще си говорим за историята на парите, платежния слой на света днес, биткойн и новите форми на пари.
Парите днес: За какво въобще са ни парите?
“Портмонето ми да е претъпкано, вместо кухо,
дошъл съм за нещо сухо” Ъпсурт, Колега
Нещо сухо!? В последните две статии представихме историята на парите такава, каквато е – една “суха” материя. И какво? 5000 години по-късно формата на пари, която познава светът, е нещо сухо? Това сухо нещо се е превърнало в основна цел и измеримост за почти всичко – статус, успех, лична стойност. Парите са наложена посока от раждането ни, през семейство, образование, общество, попкултура, музика…CASH rules everything around me..C.R.E.A.M…get the money… наложена обществена ценност. Днес парите са целта!
Парите не са целта, те са просто резултата
Парите са резултат oт 5000 години проба-грешка. В основата на световната парична система е Централната банка. Централната банка произлиза от първата хартиена форма на пари, разписката за депозит срещу ценни метали (виж статия 2). Ценните метали са служели за пари, защото са имали най-добри качества за механизъм за обмен, измеримост и запазването му в бъдеще. А този механизъм е бил нужен само защото бартерът е бил невъзможен (виж статия 1).
А защо ни е бартер? Преди 5000 години нуждата е била оцеляването – един ловува месо, друг обработва кожи, трудно е да правя и двете, затова разменям. Светът и нуждите в него днес са много по-комплексни.
Каква всъщност е целта на парите и нуждата зад тях
Организирахме две събития (ела на следващото) и придизвикахме дискусия с група млади хора на тема за какво са ни нужни всъщност парите днес, какво са те за нас, какво ни носят. Чухме различни мнения:
“парите са енергия”, “парите са свобода”, “парите са необходимост”,
“не се бях замислял/а много за парите, дай да станат повечко и ще видим”,
“парите – аз не ги харесвам, ама все някак си идват”,
“никога не съм харесвал/а парите, за много хора около мен те винаги са били целта”,
“аз винаги съм изкарвал/а толкова, колкото да правя каквото си искам”
Да правя каквото искам. Целта, това са парите, или целта е в крайна сметка, да правя това, което искам? Кое ме кара да се чувствам богат?
Парите ≠ Богатство
Пол Греъм в книгата си “Хакери и Художници”, описва богатството като производно на това, което искаме (той е основател на Y Combinator, стартъп акселератор номер едно в света, от където произлизат компании с над 50 милиарда обща пазарна стойност, като Airbnb, Dropbox, Stripe и други). За да има нещо стойност, то е защото го искаме, било то храна, дрехи, коли, джунджурийки, собственост, пътуване към интересни места и всичко което ни дава чувство на принадлежност, постижение, важност или начин на себеизразяване. Богатството не е средството за обмен на стойност (парите), а самата стойност. Стойността беше и в центъра на дискусиите – всъщност за всички парите са пряко пропорционални на стойността, която дадено нещо ни носи. Тоест опростено парите ни служат за набавяне на стойността на това, което искаме, а това ни кара да се чувстваме богати. Целта е стойността, а парите са само средството за измерването и получаването й.
Кое всъщност е стойността и как да носим повече от нея
В дискусиите ни се замислихме – кое е стойността – стойността на материала за производство? Трудът? Дизайнът? Креативните подходи да маркетираш и накараш хората да се асоциират с продукта ти? Поднасянето ѝ? Ако гореизброените ни носят стойност, значи имат стойност. Тази стойност може да е преоценена и недооценена. Пазарната стойност на една дреха, например, може да бъде и 100 пъти над производствената ѝ, но брандът да носи стойност, като статус например (или си мислим, че носи).
Понякога стойността е недооценена. Как се оценява микростойността например? Или пък колко стойност носи една статия? Колко стойност носи знанието? Всеки оценява стойността сам за себе си и я обменя или не за оценката, която ѝ е сложена. Отново тази оценка се случва чрез пари – средството за измеримост и механизъм за въпросната размяна.
“Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава”
Или с други думи, не е луд този, който взима стойността, а този, който слага цената (или оценката).
Шигео Шинго, един от най-успешните изпълнителни директори на Тойота, казва: “Като купиш банан, изяждаш банана и изхвърляш кората, обаче плащаш и кората. В Тойота вярваме, че хората не трябва да плащат за това, което не носи стойност.” Toйота за 2014 г. е компанията номер едно в света по брой продадени автомобили. Явно носят стойност, щом хората ги искат. Тойота иновира и носи повече стойност. Тесла също иновира. Някои авто-производители обаче не носят стойност, намаляват продажби, не иновират и се пазят, чрез регулации, които не позволяват конкуренцията да влезе на пазара. Стойността не е повече, а качеството е по-ниско, т.е. повече “бананови кори”. В други индустрии стойността не е оценена. Шошо (друг бетаБлог гост) много добре описа как функционира европейското кино. Хората не плащат за култура, т.е. стойността на културата не е оценена. В България често не оценяваме нещата, не обичаме да плащаме. Означава ли това, че не оценяваме стойността? Повечето индустрии тук имат модела “ишлеме” – взимаме 2% по веригата на стойността като в текстилната индустрия. Ако вдигнеш цените (оценката на стойността), никой не купува. Дизайнерка, с която говорих, каза, че вече не продава дрехите си в България. Цените ѝ са много високи за тук, което по същество означава, че стойността на продуктите ѝ е много висока за българина. Българинът бил беден, а в крайна сметка въобще оценява ли стойността? Може би не оценява и собствената си стойност преди всичко, защото гледаме на парите като на мръсна дума.
Парите не са мръсна дума, а чиста форма обмен на стойност
Парите са просто средството за оценка и обмен на стойност – колкото повече обменяме стойност, толкова повече стойност генерираме (как се случва това ще обсъдим в следващата статия). Високата стойност има висока оценка – един добър дизайнер е абсолютно в правото си да сложи висока оценка на стойността си. Даже е отговорност. Иначе не оценяваме нито труда, нито времето, нито таланта на хората. Като плащаме по-ниска цена за един продукт/услуга, не оценяваме качеството, даже по-лошо дърпаме общата стойност надолу. Не става въпрос за един добър преговор, където двета страни измерват стойността. Става въпрос за услугаджийстване: “дай тука нещо за мен, пък в последствие аз ще дам”. Това е бартер, а бартерът не съществува. Нито мога да измеря колко стойност ми се полага/имам да генерирам, нито мога да разменя това за друга стойност, съвсем пък да я запазя за бъдещ обмен. Ако всички оценяваха стойността, колко повече стойност щеше да има за всички?
През изминалите две седмици проведох следния експеримент:
- Приятелка ме помоли да водя обучение за 3.5 часа. Казах ѝ, разбира се, че го оценявам на 350 лв. След което я попитах дали може да направя еднократна маркетинг кампания за 350 лв. през техните социални канали (във Facebook мога да купя 10 пъти по-ниска кампания, но оценявам бранда им. Също организацията получава стойност, като промотира стартиращи компании).
- Помогнах на приятел да участва в конференция на стойност 2500 лв. Казах му, че сега ще купя най-готиния продукт от него за 2500 лв. (ще му струва пъти по-малко, но оценявам труда му, а и продуктът ще се използва за case study – тоест нося стойност).
Пари нямаше? Всъщност имаше, просто нямаше хартия, имаше измерване и средство за обмен и всички страни генерихаме повече стойност. В духа на coworking-a, какъвто правим в Бетахаус, представете си какво може да донесе обмяната на повече стойност помежду ни – парите са просто механизма да се случва. Ами извън този кръг? Ако подобряваме едно общество, може да започнем структурно. 🙂
Крайно време е да се замислим как ние да използваме парите, а не те нас!
Иво Василев, е основател на Reloyalty.com, мобилна система за плащане и лоялност, която възнаграждава потребителите с реална стойност за стойността, която носят на любимите си бизнеси в града. Reloyalty организира ежеседмичното събитие Reducation.[:]