[:bg]“Гости в блога” е новата рубрика, в която искаме да се включват големи имена от различни сфери на дейност, които да споделят интереси, опит и мнение по актуални теми.
А преди това четохте… Предизвестената смърт на кинозрителя
Кое е първото нещо, което ви хрумва, когато стане дума за “Пипи Дългото чорапче”? Със сигурност не е нито една от несполучливите екранизации. Предполагам, че по-скоро всеки се сеща за някой любим момент от книгата – дали ще са хапчетата за “непорастване” или момента, в който Пипи вдига кон с една ръка. Аз пък винаги си спомням за Пипи, която учи своите приятели как да си търсят и намират неща. Стига се дотам, че дори си намират един човек, полегнал да си почине. Ако изобщо има поука от този епизод, тя е че светът е пред нас и всичко чака да бъде намерено, само да пожелаеш – чудесен детски оптимизъм, който човек трябва да опита никога да не загубва.
Имам същото приятно усещане, когато тръгвам да си търся филми. Обичам да ровя сред заглавията без да знам нищо за авторите, актьорите, историята. Най-често се оказва, че тези филми неслучайно са останали незабелязани, но все пак има моменти, сякаш откриваш парче злато в кална река. Един от първите ми такива спомени е от началото на деветдесетте, когато с моя приятел Андрей Кулев по цяло лято пушехме трева, лежахме пред телевизора в неговия хол и излизахме на открито само за да отидем до видеотеката и да вземем поредната касета. Пред зачервените ни очи минаваше върволица от екшън герои, комедианти, чудовища и красавици. Това бяха основно невероятни тъпотии, записани на VHS касети, дублирани по неповторим начин с монотонен глас. Но ето че един ден си взехме някакъв филм със странното заглавие “Кучета в резерв”. Оставям настрана доколко този превод изобщо има смисъл, но самият филм ни удари с чук по главите. Страхотна история, пулсираща музика, чудесни актьори – как така не знаехме нищичко за някакъв си крив дънгалак на име Тарантино? Беше страхотно, бяхме си намерили филм!
В годините оттогава съм имал още няколко подобни момента – “Истински романс”, “Животът е прекрасен”, “Били Елиът” – все филми, за които нищо не бях чувал към момента, в който ги гледах. И когато такъв непознат филм ми хареса радостта е двойна – от самата история и от факта, че сам съм си я намерил. Знам, че и други изпитват подобно идиотско удоволствие. Ярък спомен за мен беше и филмът на Тери Гилиъм “Бразилия”. И до сега той е един от най-любимите ми, но когато го гледах за пръв от общо стоте пъти си мислех че става дума за някаква екзотична история по бреговете на Амазонка. Между другото дават го пак на София Филм Фест, дори може би самият режисьор ще присъства. Затова ако не сте го гледали – идете. Май се разказва нещо за Амазонка…
Но в днешно време е все по-трудно да попаднеш на филм, за който нищичко не си чувал – информацията ни осветява отвсякъде и дори без изобщо да го желаем получаваме насила подробности за всяко ново заглавие. Какво да правим в такъв случай ние, търсачите на неоткрити филми? Остават ни малките филми от по-периферни за европейската публика кинематографии. Те все още могат да ни изненадат (грузинския “Мандарини”, иранския, за който явно не спирам да говоря “Раздяла”, изключително симпатичната уругвайска история “Gigante”). Дори в Европа е пълно с “малки” филми, за които много не се говори, но са фантастични – датския “Ловът”, британския “Fish Tank”, италианския “Gomorra”. Съзнавам, че дори със самото им споменаване вече съм развалил кефа на истинските търсачи – защото друго си е пръв да кажеш: “Намерих невероятен филм!” Единственото ми опрадвание е че споменатите филми са стари. Така че ако не сте ги били открили досега, никога нямаше да ги откриете.
Най-добрият начин винаги да оставате изненадани е да не се втренчвате в промоционалните кампании на този или онзи филм, за да не преживявате разочарования като “Завръщането” например. Такава шумотевица се вдигна, такива очаквания се създадоха, че не беше никак трудно човек да си каже “Уф, каква скука”. За мен лично след невероятната първа сцена във филма всичко останало вървеше надолу и може би нямаше да е така ако не знаех, че ще има мечка, че Лео ще оцелее, за да се бори за Оскар и т.н. Според мен прекалената реклама пречи на зрителя и затова дори няма да ви кажа как се казва новият ми филм, нито кога ще излезе.
А междувременно продължаваме да търсим, да очакваме да бъдем изненадани. Все някой напълно неизвестен торент ще ни зарадва. Е, не е като да ти попадне в ръцете видеокасета без обложка, но все пак е нещо…
Димитър Коцев – Шошо е писател и режисьор. Автор е на романите “Лора от сутрин до вечер” и “Скарида”. Режисьор е на сериала “Четвърта власт”, на игралните филми “Лора от сутрин до вечер” и “Баща ми, майка ми, сестра ми” (предстояща премиера март 2016г.), на късометражния “Шопинг” и на множество рекламни клипове, концерти и документални филми.[:]