[:bg]“Гости в блога” е новата рубрика, в която искаме да се включват големи имена от различни сфери на дейсност, които да споделят интереси, опит и мнение по актуални теми.
А преди това четохте… Носталгия по киното
Ходенето на кино всъщност отдавна не е живо и активно занимание каквото беше преди години, когато телевизорите бяха малки, а филмите “пристигаха” при българските зрители със средно закъсение от година-две. В ерата преди системите за домашно кино и торентите хората доста по-често имаха вечери, в които си казваха: “Отиваме на кино”. Днес амбициозните мултиплекси, които се откриха, докато измираха малките киносалони, пустеят. Честно казано, нямам идея как все още се крепят, но ми се струва, че няма да е твърде дълго. И всички онези, които ги мразеха, когато се появиха, ще могат с радост да наблюдават техния крах. Разбира се, това ще се случи най-напред с мултиплексите като отделни сгради, които не са разположени в някой мол. Защото причините някой да ходи на кино в мола често са съвсем различни от тези, поради които ще се вдигне до някой мултиплекс. В мола хората се мотаят – кой на пазар, кой на топло/прохладно, кой да хапне… И киното е просто още един от начините там да си прекараш времето.
Ще ви издам една голяма, но зле прикривана тайна за основните групи зрители, които все пак отиват в мола с целенасочената идея да гледат филм. Това са или тумби пубери или любовни двойки. Погледнете сега хитовите заглавия в киноафиша и ще видите много ясно как филмите са насочени само към една от тези две групи. Има разбира се и редки, идеални случаи, когато са предназначени и за двете. Касовият филм трябва да комбинира в себе си гигантски катаклизъм и огромна любов – “Титаник”, “2012” и “Аватар” например. А ако успее да вплете и носталгия като “Междузвездни войни” ще вкара вътре всички.
Но да се върнем на това защо все пак ходенето на кино отмира. Основната причина хората да посещават каквито и да било забавления е фактът, че не могат да преживеят същото другаде. Ако имаш у дома страхотна плазма и убийствен звук нямаш никаква причина да ходиш в киносалона, където над дясното ти ухо скърцат пуканки, а над лявото се кискат тийнейджъри, попаднали на грешния филм. Неслучайно основната рекламна линия, която следват кината, е “нечуван звук, невиждана картина, необятно 3D”. Това са качества на прожекцията, които са важни за филми като “Лудия Макс” или “Железния човек”. Но за един хубав “нормален” филм като например “Мачпойнт” или “Момичето от Дания” и малкият екран на домашния компютър е достатъчен. Казвам това с пълното съзнание, че правя и в обозримо бъдеще ще продължавам да правя “нормални” филми, в които визуалните ефекти нямат решаващо значение за историята. И в това няма нищо страшно, защото хората няма да спрат да гледат филми – просто ще спрат да ги гледат в кината, когато намерят другаде (у дома, в приятел) същите условия. Този процес няма нищо общо с отдавна пророкуваната смърт на театъра или концерта например, защото при тях присъства онова незаменимо условие, което другаде не можеш да намериш – личният досег с актьора или изпълнителя.
Така че, ако искате се радвайте, ако искате тъгувайте, но “ходенето на кино” отива на кино. Само си спомнете кварталните видеотеки и техния предизвестен край, който въпреки всичко дойде изневиделица. Липсват ли те някому днес? Смятам, че киносалоните ще изчезнат със същата внезапност точно когато сме свикнали с мисълта, че ще ги има винаги. Ще останат само салончета тип “невероятно 8D изживяване с чипс, дъжд от кока-кола и летящи седалки.” Самият аз все още си оставам един доста редовен кинозрител. Гледам повечето премиерни филми, така че смятам да участвам до последно в това забавление. Като оркестъра в онази знаменита сцена от “Титаник” ще остана на палубата, докато корабът не потъне.
Димитър Коцев – Шошо е писател и режисьор. Автор е на романите “Лора от сутрин до вечер” и “Скарида”. Режисьор е на сериала “Четвърта власт”, на игралните филми “Лора от сутрин до вечер” и “Баща ми, майка ми, сестра ми” (предстояща премиера март 2016г.), на късометражния “Шопинг” и на множество рекламни клипове, концерти и документални филми.[:]