[:bg]“Гости в блога” е рубрика, където ще селектираме интересни хора от различни сфери на дейност. Те ще споделят за вас разнообразни, любопитни и полезни теми, пречупени през гледна им точка и опит.
Да, всички сме чували, че minimum viable продуктите трябва да съдържат единствено есенцията на уникалното ни пазарно предложение.
Всички знаем, че в началото трябва да се продава визия, вместо вече разработена функционалност.
Повечето са чували, че “ако не те е срам от продукта, който предлагаш, си прекарал твърде много време в разработката му”.
Някои са виждали и това:
В петте години управление и разработка на продукти за компании от всякакви размери – от стартъпи до intrapreneur екипи в корпорации като Philips и Pfizer дефиницията на MVP се оказва различна всеки път. Нещо повече – MVP означава Minimum Valuable Product или дори Minimum Lovable Product. Терминът се оказва толкова празен, че се стига до пълното му отрицание.
Всички тези обстоятелства пречат на добрата комуникация между инвеститори, предприемачи, екип и клиенти.
Какво трябва да имаме предвид, говорейки за минимален?
Инвеститори
Инвеститорите имат интерес да минимизират риска на парите си. В seed етапа, това означава “опитайте да постигнете максимални резултати с минимални усилия”. Най-много пари следва да бъдат инвестирани във валидация и бърз растеж – тоест, маркетинг. Инвеститорите рядко се интересуват колко часа на нощ спите, а колко голям е burn rate-a и колко скоро ще търсите следващи постъпления.
Екип
Екипът, обикновено, има разнородна визия – и тя често зависи от предишния опит на членовете му.
Екип от преобладаващи софтуерни инженери или продуктови мениджъри ще търси автоматизация на всички възможни процеси. Обратно, екип от индустриални (т. нар. subject matter – б.а.) експерти или маркетолози биха разчитали на по-базов продукт, повече ръчна работа, доминирана от вездесъщия Ексел.
Но балансът в екипа е ключов, определящ най-често габаритите на MVP. В определени случаи дори се налага да се търси компромис между вижданията на екипа и останалите параметри, за които става дума тук.
Моят съвет? Ако вярвате в продукта, заложете на визията на екипа повече, отколкото на визията на инвеститора – с първите ви предстоят много повече безсънни нощи и спорове заедно. А и би било наивно да жертвате добрата идея заради лоша имплементация.
Тип продукт
Ако говорим за софтуер, например, можем да разделим продуктите на няколко различни типа – нека за нуждите на този пример са SaaS, десктоп апликации, мобилни приложения.
Разбира се, всяка от тези платформи има свои технологчини особености – например мобилните апликации имат цикъл на одобрение и вие не можете да сте сигурни след колко дни ще бъде одобрен следващия ъпдейт, тоест цикълът на поддръжка е извън вашия контрол.
Това пък от своя страна ограничава възможностите за A/B тестинг с истински потребители и налага използването на фокус групи: скъпо начинание. Затова и се предпочитат специфични ад-они, позволяващи модулни ъпдейти извън официалния канал. И всичко това заедно с MVP или с първия ъпдейт…
Автоматичните ъпдейти са често срещани и при десктоп приложенията, но там обикновено се търси съгласието на потребителя. Ако аудиторията ви е от консервативни потребители, или служители в корпорация, например, е много вероятно да се наложи да поддържате различни версии на продукта – истински кошмар.
Целева аудитория
Най-накрая дойде време и за най-важното: потребителите на продукта ви!
Продуктът може да бъде насочен към крайни клиенти, други бизнеси или корпорации. Отделно, всяка от тези групи има сегменти, а те имат изключения. Но минимализмът, с който можете да минете пред краен клиент, когато предлагате уникална услуга е несравним с десетките специфични случаи, които трябва да покриете, ако създавате продукт за корпорация.
Типичен пример за първото е Tyler Tringas от Storemapper.io, който започнал да разработва фунционалност отвъд уникалната за продукта си, едва след като е бил заплашен с напускане от над половината си клиенти.
От друга страна, следният разговор би бил невъзможен, преговаряйки с корпорация:
Отвъд типа аудитория, важна е и демографията на потребителите.
Помните ли Pokemon Go манията? Това беше продукт, насочен към millenials, за които Simon Sinek казва, че са свикнали постоянно да получават, без да отчитат какво е нужно да бъде дадено.
Ето и скорпостижния пример: след експлозивната експанзия на приложението в живота на 45 милиона потребители, всички очакваха ново и ново съдържание *веднага*. След като това не се случи, апликацията загуби ⅓ от дневните си потребители само за месец – между средата на месеците юли и август:
За да настроят процесите си и да отговорят на потребителския интерес, Niantic преразглеждат цялата структура на организацията си в продължение на едно тримесечие – и вече обещават ъпдейти на всеки… месец.
Combo-trick: Да, това не е съвпадение, но тук се появява и допълнително ограничение – разработването на мобилно приложение едновременно за iOS и Андроид, поддържането на сървърите и потребителските акаунти в синхрон е и техническо предизвикателство, т.е. MVP има ограничения едновременно на типа продукт и на целевата аудитория.
Заключение
Накрая, няма точна и предварително ясна дефиниция на MVP. Както продуктът зависи от пазарната ниша, така зависи и от инвестицията, аудиторията и прочие. И твърде често е трудно да дестилираме идея, която да тестваме и предложим на пазара за шест седмици.
Казват, минимализмът помагал…
Димитър Шалварджиев е предприемач с активна гражданска позиция.
Опитът му обхваща три индустрии като консултант – информационна сигурност, здравеопазване и маркетинг. Компанията, която съосновава, специализира в lean визуализационни инструменти за клиенти като Philips, Pfizer, Coca-Cola.
В свободното си време, Димитър обича да предизвиква физиката и психиката си с ултрамаратони – и да пътува.[:]