[:bg]
“Гости в блога” е новата рубрика, в която искаме да се включват големи имена от различни сфери на дейсност, които да споделят интереси, опит и мнение по актуални теми.
В предната статия от Гавазов четохме за креативността. Сега нека погледнем и предприемчивостта…
Първи Май в Берлин е доста впечатляващо изживяване. Цялата немска подреденост и уважение към реда биват забравени за един ден. Градът е буквално превзет от множество различни по размер, тема и характер протести. Протестират синдикатите, анархистите, комунистите, гастарбайтерите, пънкарите. Протестират професионални организации и безработни, противници на социалната система и нейни професионални бенефициенти. Има мирни шествия и концерти, както и палене на коли и мятане на коктейли Молотов. С напредването на деня протестиращите се събират в квартал Кройцберг, а Големият Масов Бой на демонстранти и полиция обикновено започва към 23 часа.
Спомням си първия път, когато бях в Кройцберг на Първи Май. Спомням си и нещото, което най-силно ме впечатли тогава. Не бяха протестиращите, а нещо съвсем различно и на пръв поглед абсурдно: изведнъж появилите се многобройни продавачи на какво ли не. Разпънали своите сгъваеми масички за пикник, готови да задоволят осъзнатите и неосъзнати нужди на хилядите протестиращи, навестили техния квартал.
Импровизирани сергии за домашно приготвени сандвичи, значки с анти-капиталистически лозунги, шоколадови мъфини, водка с кола, вувузели, бира. Димящи скари, вурстове и кюфтета. Тениски. Мусака! Впечатляващият предприемачески дух на жителите на Кройцберг, решени да се възползват оптимално от единствения ден в годината, в който полицията няма време да те попита имаш ли разрешително да продаваш на улицата и къде ти е касовият апарат.
Спомних си протест-предприемачите на Берлин по време на продължилите над 400 дни софийски протести на тема КОЙ. Първата седмица – нищо. След това – първите продавачи на свирки. След известно време – свирки плюс български знамена. Продавачите с времето станаха повече, но асортиментът така и не бе допълнен с нови артикули.
Преди няколко дни отбелязахме Деня за почит към жертвите на комунизма – добре е да си дадем сметка, че сред тези жертви сме всички ние. Защото смазването на предприемчивостта и на естествения стремеж към инициативност е сред първите цели, които комунистическият режим си поставя и успешно постига в България. Резултатът – дори и днес, 27 години след падането на Берлинската Стена, част от българите все още са с нагласата, че някой друг, не те самите, носи отговорност за онова, което се случва в живота им. Продължаваме да чакаме някой “да ни оправи”.
Определено не сме нито по-глупави, нито по-мързеливи от онези “на запад”. Просто за разлика от хората в Кройцберг и изобщо в Западна Европа, ние не сме израснали в среда, която ни стимулира да виждаме в ставащото около нас възможностите и да ги реализираме. Затова сега ни се налага сами, съзнателно да развиваме предприемаческия дух в себе си. Да се учим по-малко да мрънкаме и повече да правим. Истински да повярваме, че възможностите около нас са поне толкова, колкото си проблемите. Че не Държавата/Евросъюза/Русия/който и да е друг носи отговорност за това, как живеем и какво се случва с живота ни. Както и че времето, когато чакахме някой отнякъде да дойде и да ни оправи, най-после е безвъзвратно отминало. И слава Богу.
Георги Гавазов се занимава с реклама и комуникации. Работи в Saatchi & Saatchi. Преподава “Изграждане на бранд” и “Социални Медии и Геймификация” в магистърската програма на Saatchi и ВУЗФ.[:]