С гордост представяме нашите обитатели, блогърите Асен Генов и Константин Павлов – Комитата. Малко след като направихме това интервю, двамата взеха голямата награда на медийните призове „Валя Крушкина – журналистика за хората“ за сайта си politikat.net.

1. Как ви хрумна идеята да се занимавате със сайта Политикат и каква точно е целта му?
Асен: През лятото на 2009. На морето. Разговаряхме с Комитата по телефона. Обсъдихме Obameter-а на politifact и решихме, че и в България трябва  да има подобен проект, който да проследява обещанията,  които щедро се раздават по време на избори. Както казва Комитата, проблемът е, че избирателите не четат партийните програми. Само едно нещо ще припомня — от 2009 до сега, фактически, ГЕРБ управлява без управленска програма, факт, признат от самия премиер в негово интервю за politikat.net... Това, за мен, е главната причина и необходимост да съществуват проекти, като нашия.
Комитата: Демокрацията се основава върху информирания избор, а изборът чрез предизборни речи и програми е много труден. Първите са сладки приказки, които никой не анализира логически, а вторите дори никой не чете, освен авторите им. Целта е да компенсираме този дефицит.
2. И двамата списвате доста известни лични блогове. Мислите ли, че  блоговете като цяло могат да изместят традиционните медии?
Комитата: Винаги съм казвал, че блоговете са „гласът за“ а медиите са „гласът на“. Тоест, основната функция на медията е информирането, а основната функция на блога е мнението. Блоговете като форма дори вече поутихнаха, сега шумът е в социалните мрежи. Блоговете всъщност са коментарите под статиите на медиите, но с лице и история.
Асен: Блоговете допълват, не заместват медиите. Медиите, ако приемем, че функцията на журналистката е основно да информира за фактите, то, по подразбиране, те са ограничени в правото си на лична интерпретация и активно ангажиране с дадена кауза или проблем.
За разлика от журналиста, блогърът, струва ми се, има повече право да вложи лична емоция, чувства и позиция, отразявайки даден факт. Естествено, без да изкривява обективната истина, иначе би загубил доверието в себе си. Това е валидно за техническите, политическите и други блогове, при които фактите имат значение. Ето, моят колега например, пише много ангажирано, но и фактологически коректно.
Чета обаче и много други блогове, които са по-скоро фикция, художествена литература. Там често нещата са или сюрреалистични, утопични, антиутопични, или просто плод на творческото въображение на блогъра. При тези случаи на интелигентния читател му става ясно, че авторът иронизира, пародизира или по друг начин умишлено “изкривява” действителността. Мистифицира я. Тъжното е, когато професионални журналисти и водещи медии преповторят някоя подобна анти-новина, без да проверят фактите, само, защото тя е поднесена реалистично. А още по-тъжно е, когато никой не анализира нито причините за тази мистификация, нито “какво е искал да каже авторът”… Имам предвид блогове, като “НЕ!Новините” на Жельо и “Бъзикилийкс” на Чергаря…
3. От много време насам говорим за медиен слугинаж в България. В тази връзка има ли блогинаж и генерално как ви се струва състоянито на свободата на словото в Интернет?
Асен: Не разбирам въпроса. Няма обаче по-лесен начин някой блогър в една сравнително малка блогосфера, като българската, да се компрометира и да загуби доверие, ако действа като слугинаж, ако правилно разбирам въпроса ти. Както знаем, България е малка и всички сме почти роднини. Трудно може да скриеш нещо, ако действаш манипулативно. Освен това, читателите имат способността да долавят неискрените послания…
Комитата: Свобода на словото има в Интернет и слава богу, защото от време на време може да се задейства мощна обратна връзка, от гражданите към управляващите, която да коригира най-големите несправедливости и глупости. А блогър се става много лесно – просто трябва да пишеш интересно ден след ден и готово. Ничия протекция не може да те спаси или да те лиши от това.
4. Когато бяхте гости на betabreakfast, доста сериозно застъпихте въпроса за свободата в Интернет и я отнесохте към дигиталното номадство. Налагането на какви граници би могло да попречи за развитието на този начин на живот?
Комитата: На част от тези граници можем „да се насладим“ в Youtube, където хиляди интересни неща „не са достъпни във вашата държава“ и да си представим докъде може да стигне дългата ръка на забраняващите. Въображението на тези, които искат да ограничат свободата ни е богато и всичко ще бъде направено под много благовидни предлози – защита на аудиторията от тероризъм, от детска порнография и от неприлични неща, спасяването на авторите от гладна смърт. Варианти има много – китайска виртуална стена, пълно лишаване от анонимност на ползването, унищожаване на неутралността на мрежата, парцелиране по националните граници и т.н. В един момент ще трябва предварително да се осведомявате къде какво е забранено да ползвате преди да се преместите на друго място, а това е безумно в ерата на Интернет.
Асен: И тук съм затруднен с термините. Номадство в смисъл, че за да си свършиш работата не си вързан към дадено работно място на конкретна географска ширина ли? В този смисъл, отново има много общо с журналистиката, където един смартфон вече е средство за правене на новини.
В сферата на информационните технологии, в частност, тази част от информацията, която е предназначена за масова употреба и разпространявана чрез медията Интернет, свободата, достъпността и качеството на свързаността са от ключово значение както за “създателя” на информацията, така и за нейния “консуматор”. Ще го повтарям непрекъснато — Интернет е среда, подобна на, да речем, улицата. Да ограничиш свободата в Интернет е като да ограничиш свободата да се придвижваш по улиците. За Интернет би следвало да са приложими същите принципи и механизми, както и на улицата — всеки е свободен да ходи навсякъде, да общува с всеки, да коментира всичко. Ако има неправомерно поведение, тогава трябва да се ползват съответните правни инструменти, но да се разширява техния обхват специално за Интернет, да се засилва рестрикцията и репресията върху свободното пространство Интернет е недопустимо.
5. Като изключим LAN кабела, който от време на време ви трябва за прякото излъчване на  дискусиите, организирани от вас, вие сте си дигитални номади. Като такива как ви се отразява коуъркингът в betahaus?
Асен: Казах, че изразът “номад” в конкретния контекст не я разбирам много ясно, но със сигурност, очаквам с нетърпение времето, когато ще има адекватна услуга за безжична свързаност. Колкото и да е клиширан израза, новите реалности го налагат.
От друга страна, betahaus е новост за мен, но работната среда е много добра. Най-вече, усещам се у дома сред хора, които работят неща, сходни с моите, с които изглежда имаме идентични интереси…
Комитата:  Моля ви, не ме карайте да ползвам такива красиви думи като горната за работата в съвместно пространство. До ден днешен не мога да се нарадвам колко добра идея беше да се присъединим към общността на betahaus. Харесва ми да съм дигитален номад. Достатъчно свободни сме да действаме по нашите проекти, а от друга страна винаги около нас има хора, на които можем да разчитаме в момент на колебание или проблем, имаме и разбираща публика, ако ни потрябва. Непрекъснато ни идват нови идеи, които можем да направим в betahaus, но денонощието има само 24 часа, а това е трудно преодолимо ограничение.
 

Leave a comment